О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 16.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4423 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 97829 от 2.ІХ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против онази част от въззивното определение № 18958 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 23.ХІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 16601/2011 г., с която е била оставена без разглеждане частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение на СРС, І ГО, 39-и с-в, от 24.І.2013 г. по гр. дело № 2891/2013 г. – за допускане н обезпечение на бъдещ осъдителен иск за сума в размер на 106 490 лв. /с вкл. ДДС/, предявим от софийското [фирма] срещу ответното [фирма]-С. посредством налагането на запор върху 10 649 бр. поименни акции, всяка с номинал от 10 лв., от капитала на акционерното д-во настоящ частен жалбоподател.
Оплакванията на последния са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С довод, че количеството поименни акции било от неговия капитал търговецът [фирма] претендира отменяването на въззивното определение на СГС и връщане на делото за произнасяне по съществото на своевременно подадената негова частна жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-С. /молител в пр-вото по чл. 390 ГПК/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му „с произтичащите от това правни последици”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Обжалваното определение на въззивния съд в прекратителната му част по жалбата на [фирма] не противоречи на материалния закон, след като чл. 175 ТЗ изрично дефинира акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала” (на съответното акционерно д-во – бел на ВКС). От друга страна, съгласно чл. 400-във вр. чл. 515, ал. 2 ГПК при налагането на запор върху налични поименни акции /или облигации/ съдебният изпълнител уведомява дружеството за това и запорът има действие за АД от получаване на запорното съобщение, като мярката обхваща всички имуществени права „по ценната книга”. Тъй като, съгласно ал. 4 на същия законов текст, за продажбата на налични ценни книжа важат правилата за публичната продан на имот /чл. 483 и сл. ГПК/, то и защитата на настоящия частен жалбоподател – като трето лице, чието право евентуално би се явило засегнато от такова изпълнение – следва да е по реда на чл. 440 ГПК: посредством предявяване на иск за установяване, че имуществото върху което е насочена изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /в случая на ответното по частната жалба [фирма]-С./. Но третото за обезпечителния процес лице, по аргумент от текста на чл. 396 ГПК, няма легитимацията на „ответник”, който единствен може да обжалва определението на съда по обезпечение на иска, считано от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Като е съобразил тези разрешения на процесуалния закон Софийският градски съд е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставяне без разглеждане на частната жалба на [фирма]-С., което ще следва да бъде потвърдено. Правно несъстоятелни са доводите на частния жалбоподател за своевременно подаване на частната му жалба пред СГС, след като последният изрично е приел в мотивите към атакуваното свое прекратително определение, че „не счита за необходимо” да обсъжда редовността й, респ. „дали същата е подадена в срока за обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК”.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство на ответното по частната жалба [фирма] не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства такива реално да са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14115 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-б, от 23.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 7308/2013 г. В ЧАСТТА, с която е била оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1009574/7.ІІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена срещу определение на СРС, І ГО, 39-и с-в, от 24.І.2013 г. по гр. д. № 2891/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2