ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
София, 16. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5133 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 774/29.04.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1032/2013, с което е отменено частично решение № 337/31.01.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 15248/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [община], представлявана от адв. Е. С. К. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Г. В. Г., представлявана от адв. Т. Ф. от ПАК я оспорва, като счита че въззивният съд е съобразил установената задължителна практика на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор като „билетопродавач”, трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед поради системни нарушения на трудовата дисциплина, без да е посочено кои са тези нарушения и без да е препратено към друг документ, известен на ищцата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите).
На ответницата по жалбата следва да бъде присъдена сумата 350,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 774/29.04.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1032/2013.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Г. В. Г. от Х. сумата 350,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.