1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 18.01. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3093/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Р., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Ц., срещу въззивно решение №79 от 02.03.2016 г. по гр. дело №45/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение №649 от 29.07.2015 г. по гр. дело №1035/2015 г. на Пазарджишкия районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на сключения на 06.08.2012г. трудов договор №Б3/012, като ищецът е заемал длъжността „управител, търговия на дребно” в бензиностанция BS06- [населено място]. На ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение за системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ. Дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието са следните: на 21.02.2015 г. е отказал да предостави на клиент на бензиностанцията „носител“ на отстъпки F. pass; не е упражннил контрол над подчинените му служителите на бензиностанция BS06- [населено място], като с това е допуснал да бъдат неправомерно усвоявани от тяхна страна натрупани суми от отстъпки за периода 06.02.2015г.- 16.02.2015г.; нарушил е вътрешните правила на дружеството, постигайки резултат от 65%, който е под установения минимум. След подробен анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че е доказано извършването на тези дисциплинарни нарушения. Заповедта за уволнение съдържа изискуемите по чл.195 КТ реквизити. Нарушенията, които обосновават системността, са индивидуализирани по начин, който позволява на ищеца да осъществи правото си на защита. Работодателят е спазил и изискванията по чл.193 ГПК, като за част от извършените нарушения има и извънсъдебни признания на ищеца, съдържащи се в дадените писмени обяснения.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите правила и въз основа на тяхното точно прилагане и всестранно обсъждане на доказателствата да направи своите фактически изводи; при направено възражение относно факт, отразен в заповедта за уволнение като дисциплинарно нарушение, в чия тежест е доказването на този факт. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №79 от 02.03.2016 г. по гр. дело №45/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси са правнорелевантни, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора. Според нея съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това без да е допуснал несъответствие на фактическите изводи с установеното от събраните по делото доказателства. Работодателят като ответник по иска трябва да докаже законността на дисциплинарното уволнение. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът отрича съществуването на едно материално субективно право, както е в случая, той въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №79 от 02.03.2016 г. по гр. дело №45/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.