6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 19.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5928 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета И. П., чрез процесуалния си представител гл. юриск. Р. С., против въззивно решение № 74 от 29.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 152/2014 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е отменено решение № 2588 от 09.12.2013 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2811/2012 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] от [населено място] срещу [община], иск по чл. 61 ЗЗД, за заплащане на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота, находящ се в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] описан в акт за общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г. в необходимото състояние за ползването му по предназначение, до размер на сумата от 25 877 лв., като този иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е уважен за сумата от 25 877 лв. със законните последици. В. решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] от [населено място] срещу [община], по чл. 61 ЗЗД, за заплащане стойността на необходими и полезни разноски за поддържане и подобряване на имота, находящ се в [населено място],[жк], до [жилищен адрес] описан в акт за общинска собственост № 431 от 17.10.1997 г., за горницата над 25 877 лв. до 104 124,80 лв., предявен частичен иск от пълен размер от 183 300 лв., като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила. Твърди се неправилност на въззивното решение в обжалваната му част по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са относно задължението на съда да мотивира актовете си, с твърдението, че въззивният съд не е изложил мотиви защо приема, че работата по см. на чл. 61 ЗЗД е била предприета уместно от ищеца, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, както правните въпроси от материално естество – допустимо ли е да се приеме, че чуждата работа е била водена уместно само защото този, и в чиито интерес се твърди, че е извършена, не се е противопоставил изрично; допустимо ли е обезщетяване на страна по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, която е извършвала СМР в имот, в който е установено, че е извършвала и незаконни СМР, установени с акт на компетентен орган и допустимо ли е уважаването на претенция по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД в полза на лице – държател на имот, при положение, че собственика на имота изрично и категорично се противопоставя/с издадени заповеди за изземване на имота/ срещу държането му от извършителя на СМР, за които твърди, че е разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика – ППВС № 2 ОТ 30.11.1967 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г., решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 410/2012 г., ІІ т.о. и решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. И. и адв. В. П. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 61 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД в посочения размер, въззивният съд е приел, че по делото са налице елементите от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че ищецът като държател на имота на ответника и при липсата на договорна връзка помежду им през процесния период/септември 2008 г. – юли 2012 г./, е предприел извършването на чуждата работа – належащи ремонти в собствения на общината имот, които не е бил длъжен да прави, като работата е била извършена в интерес на собственика на имота, предприета е уместно и е водена добре, но доколкото през това време имотът е бил използван от ищеца като частно училище и детска градина, извършените ремонтни работи са били направени и в негов интерес, поради което отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като общината следва да заплати на ищеца необходимите и полезни разноски, но до размера на собственото й обогатяване. В тази връзка е приел за установено, че сторените от ищеца разходи за труд и материали се равнява на сумата от 65 265,87 лв., а увеличената пазарна стойност на имота е в размер на 25 877 лв., като на ищеца съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД се дължи по-малката от двете суми, до който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 104 124,80 лв. заявен като частичен иск от пълния размер от 182 300 лв., следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал правен въпрос от процесуално естество – следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД/т.е. да изложи мотиви/, който е важен, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и тази посочена от касатора. Така в решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., ІІІ г.о., е прието, че императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото и въз основа на тях излага своите правни изводи по спора. В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви, че за периода 01.09.2008 г. до 31.07.2012 г., ищецът е бил държател на имота, собствен на общината и отношенията му със собственика за извършените належащи ремонтни работи в имота, доколкото договорът за отстъпване правото на ползване е бил прекратен, следва да се уредят в съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Приел е от данните по делото, че за процесния период ищецът като държател на имота на ответника и при липсата на договорна връзка помежду им е предприел извършването на чуждата работа – належащи ремонти в собствения на общината имот, които не е бил длъжен да прави, като работата е била извършена в интерес на собственика на имота, предприета е уместно и е водена добре, но доколкото през това време имотът е бил използван от ищеца като частно училище и детска градина, извършените ремонтни работи са били направени и в негов интерес, поради което отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като общината следва да заплати на ищеца необходимите и полезни разноски, но до размера на собственото й обогатяване. Тъй като в случая по поставения правен въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, а в съответствие с нея, не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Останалите правни въпроси от материално естество, не са обусловили изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По съществото си те представляват твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК В конкретния случай формулираните в изложението материалноправни въпроси са от такова естество, че предполагат проверка на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора по чл. 61, ал. 2 ЗЗД факти. Решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД произтича от изградените след анализ на доказателствата по делото фактически констатации, че в имота собственост на ответника ищецът е бил държател и като такъв е подобрил същия чрез извършване на ремонтни работи, които са били неотложни и необходими за запазване на имота. Приел е, че с тези подобрения се е увеличила стойността на имота, като собственикът отговаря само до размера на обогатяването, т.е. до размера с който се е увеличила стойността му. Евентуалните грешки при формиране на тези констатации са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които са от значение за правилността на въззивното решение, но не могат да обосноват допускане на решението до касационното обжалване, тъй като са извън установените в чл. 280, ал. 1 ГПК селективни критерии за достъп до касация. Като е обосновал приложното поле на касационния контрол с въпроси, релевантни за правилността на атакуваното решение, жалбоподателят не е разграничил основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не налага обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените правни въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 29.05.2014 г., постановено по в.гр.д. № 152/2014 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 3963 от 09.07.2014 г. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: