3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 02 февруари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5503 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 11725/23.11.2016 г. на Л. Л. С.-Р., чрез адв. В. П. срещу определение № 424/10.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3794/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 9257/26.09.2016 г. за изменение на определение № 391/17.10.2016 г. по същото дело в частта му за съдебните разноски.
Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено и да й бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в производството по ч.гр.д. № 3794/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
С определение № 391/17.10.2016 г., постановено в производство по реда на чл.274 ал.2 вр. с чл.248 ГПК, ВКС е отменил въззивно определение №531/06.07.2016 г. и решение № 104/24.03.2016 г. по възз.гр.д. № 57/2016 г. на Окръжен съд – Перник в частта му за съдебните разноски и е осъдил В. Б. В. да заплати на Л. Л. С.-Р. сумата 307.88 лв. – разноски по делото за двете съдебни инстанции. Със същото определение на жалбоподателката е присъдена и сумата 15 лв. – разноски за платена държавна такса в касационното производство.
Преди постановяването на определение № 391/17.10.2016 г., по делото е постъпила молба вх. № 9257 от 26.09.2016 г., в която жалбоподателката е посочила, че разноските й за касационното производство включват – 700 лв. платено адвокатско възнаграждение и 15 лв. внесена държавна такса за разглеждане на делото, които следва да й бъдат възстановени от ответната страна.
С обжалваното определение № 424/10.11.2016 г., съставът на ВКС, III г.о., е приел, че молбата съдържа искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на определение №391/17.10.2016 г. в частта му за разноските, но е недопустима за разглеждане, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК за направените в процеса разходи, в какъвто смисъл е даденото тълкуване на закона по т.9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че атакуваното определение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди по следните съображения:
Молбата на страната, по която съставът на ВКС е открил производство по чл.248 ГПК и се е произнесъл с обжалваното определение е подадена преди постановяване на определение №391/17.10.2016г., т.е. преди да е налице съдебен акт, подлежащ на изменение или допълване в частта за разноските /молбата е с дата 26.09.2016г., а определението е от 17.10.2016г./. Доколкото с тази молба е конкретизирано искането в частната жалба за присъждане на разноски за касационното производство, развило се по реда на чл.274 ал.2 вр. с чл.248 ал.2 ГПК, по нея съдът е дължал произнасяне с определението си от 17.10.2016г., което на практика е сторено, като на жалбоподателката са присъдени разноските за държавна такса в размер на 15 лева.
Цитираното определение №391/17.10.2016г. на ВКС, ІІІ г.о., представлява окончателен съдебен акт, с който инстанционният контрол на въззивните актове на ОС – Перник, произнесени по въпроса за отговорността за разноски, се изчерпва. След постановяването на определение №391/17.10.2016г., производство по реда на чл.248 ГПК за изменение, или допълване на този съдебен акт в частта за разноските, би могло да се инициира само от страните и то в определения от закона едномесечен процесуален срок /чл.248 ал.1, предл.2-ро ГПК/. След 17.10.2016г. жалбоподателката не е подавала молба за изменение или допълване на определението в частта му за разноските, поради което без да е надлежно сезиран, съдът не е имал основание да открива производство по чл.248 ГПК по молбата от 26.09.2016г. и да се произнася. Искане по смисъла на чл.248 ГПК за първи път е направено с настоящата частна жалба, която обаче е подадена на 23.11.2016г., т.е. след изтичане на срока по чл.248 ал.1 предл.2-ро ГПК за допълване или изменение на определение №391/17.10.2016 г. в частта му за разноските. Поради това, обжалваното определение, с което е оставено без разглеждане искането на страната по чл.248 ГПК, е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.
Извън това, настоящият състав на ВКС счита, че в производството за изменение или допълване на решението в частта за разноските, разноски не се дължат. В този смисъл е и установената съдебна практика /определение № 300/2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о./. Поначало отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. В производство по чл. 248 ГПК се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Предвид всичко изложено, атакуваното определение е правилно като краен резултат и следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №424/10.11.2016г., постановено по ч.гр.д.3794/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.