3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 30.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1278 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.03.2010г. по гр.д.№ 240 / 2010г., с което ОС Велико Търново е отхвърлил предявените от М. Ж. И. искове срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – М. Ж. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи като основания за допускане на касационното обжалване разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 21.12.2009г. по гр.д.0860/2009г. на Свищовски РС, е отхвърлил предявените от М. Ж. И. искове срещу [фирма], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че между страните е сключен трудов договор на 02.06.2008г., на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ, за длъжността “ръководител направление продажби”, със срок до завръщане на титуляра- Н. П., който се е завърнал на 03.08.2009г., при което трудовият договор е прекратен на основание чл.325, т.5 КТ. Съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено с факта на завръщане на титуляра, а не с издаване на Заповед №263/03.08.2009г. Прието е, че е без значение, че същата е подписана от заместващия изпълнителния директор, който е действувал без представителна власт и дори и да е налице такъв порок на заповедта, то това не води до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение.
В изложението към касационната жалба жалбоподателката, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е разрешен правен въпрос, а именно относно точния момент, към който се счита прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.5 КТ – дали със завръщането на титуляра или с издаването на заповед за това, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона. Представя решение от 29.02.2000г. по гр.д.№617/1998г. на ВКС, касаещо прекратяване на трудовия договор с предизвестие, решение от 30.11.2001г. по гр.д.№2766/2000г. на ВКС, в което е прието, че при налагане на дисциплинарно уволнение прекратяване на трудовото правоотношение се извършава със заповед, решение от 18.11.2008г. по гр.д.№1456/2006г. на ВКС, което касае прекратяването на договора с предизвестие, решение от 21.07.2005г. по гр.д.№384/2005г. на В. ОС, в което е прието, че работодателската компетентност се упражнява от ръководителя и КТ не предвижда възможност същата да се делегира и решение от 13.02.2001г. по гр.д.№562/2000г. на ВКС, в което е прието, че работодателска компетентност може да се делегира само при упражняване на дисциплинарната власт и то при определени предпоставки.
Соченят в жалбата и изложението материалноправен въпрос от значенвие за спора за момента, в който е настъпило прекратяването на трудовото правоотношение със замествания, е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната и установена практика на ВКС. При прекратяване на трудовия договор със замествания работодателят основанието е чл.325, т.5 КТ и с настъпване на предвиденото в срочния трудов договор за заместване условие – завръщане на титуляра на длъжността на работа, трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение е разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователно. Жалбоподателката не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като дадения в решението отговор на поставения въпрос не е разрешен по противоречив начин в представените от жалбоподателката решения на състави на ВКС, които касаят други хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2-3 ГПК на решение от 30.03.2010г. по гр.д.№ 240 / 2010г. на ОС Велико Търново по жалба на М. Ж. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: