О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 21.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3811/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Л. от [населено място], П. област срещу въззивно решение № 161 от 25.04.16г., постановено по в.гр.д.№ 136/16г. на Пазарджишкия окръжен съд, І с-в, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 990 от 19.12.14г., постановено по гр.д.№ 2663/14г. на Пазарджишкия районен съд, с което И. С. Л. е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови ремонтната дейност, извършвана в работилница за авторемонт и металообработване, изградена в УПИ ІV-3 в кв.15 по плана на [населено място], [община], по иска на К. С. Л. и А. И. Л..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са собственици на жилищна сграда в [населено място], в която живеят, а ответникът извършва по занятие авторемонтна дейност в постройка, намираща се в съседен имот, собственост на трети лица и представляваща търпим строеж. Постройката се намира на 10 м. от жилището на ищците и е с много ниска степен на шумоизолация и в нея се намират машини и инструменти, имащи съществено влияние за шумовото замърсяване – ъглошлайф, шмиргел, бормашина, струг, електрожен, като при извършваната дейност се създава шум в по-високи стойности от допустимите. Дейността се извършва в жилищен район, без да са налице съответните разрешения, съгласувания и промяна на предназначението на имота. С оглед на това съдът е приел, че предпоставките за уважаването на негаторния иск са налице. Искът е уважен и поради това, че от извършваната от ответника авторемонтна дейност се причинява замърсяване чрез изливане на моторно масло както на улицата, така и на имота на ищците
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Защитата по чл.109 ЗС трябва ли да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля и 2. Как следва да се взема предвид като доказателство заключението на прието и неоспорена по конкретно дело съдебно-техническа експертиза със заключение, зависещо от времеви показател, който е от съществено значение за резултата на самото заключение. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен от касатора правен въпрос не е решен в противоречие с посочената от него практика на ВКС – Р №139 по гр.д.№ 457/09г., І г.о., Р № 430 по гр.д.№ 312/10г., ІІ г.о. и Р № 212 по гр.д.№ 2159/14г., І г.о., отнасяща се до негаторните искове по чл.109 ЗС, но до различни от настоящата хипотези, като и самият касатор не сочи в какво се състои противоречието с нея.
Във връзка с втория въпрос не са изложени никакви доводи за обосноваване на неговото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки не са налице. Освен това този въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора, тъй като предявеният иск по чл.109 ЗС е уважен не само поради създавания шум над допустимото при извършваната от касатора авторемонтна дейност, но и поради причиняваното от тази дейност замърсяване на улицата и на имота на ищците.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 840 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение№ 161 от 25.04.16г., постановено по в.гр.д.№ 136/16г. на Пазарджишкия окръжен съд, І с-в.
О с ъ ж д а И. С. Л. от [населено място], П. област да запрати на К. С. Л. и А. И. Л. от същото село сумата 840 лв./осемстотин и четиридесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: