О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 24.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2201 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. С., подадена чрез адв. И., против въззивно решение от 11.03.2019 г. по в.гр.д. № 29/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решение от 07.12.2018 г. по гр.д. № 1266/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище за отхвърляне на предявения от С. И. С. срещу „Голден Експрес“ ООД иск с правно основание чл.215 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Голден Експрес“ ООД не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от С. И. С. срещу „Голден Експрес“ ООД иск с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата от 8096,10лв., представляваща незаплатено обезщетение при командироване командироване по време на работата му като “шофьор товарен автомобил международни превози“ за периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г.; признал е за недоказано оспорването на истинността на документи: 1. Заповед за командировка в чужбина № 3 и 2. Декларация на основание чл.121 ал.2 от КТ, досежно автентичността на подписа на командирования работник С. И. С..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е сключен трудов договор №27/01.09.2017г., прекратен на 19.02.2018г., като по време на действието му ищецът е изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил и е извършвал международни превози. Възприел е заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че за процесния период на дължимата на работника сума е в размер на 4 066,15 лв., определени съобразно Приложение № 3, към чл.31 от „Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина“- по 27 евро на ден, която сума му е изплатена /като начислената и изплатена сума по банков път е в общ размер на 4 802,05 лв./. Въззивният съд е приел, че ищецът сам е изразил писмено съгласие при запознаването с условията по заповедта за командировка в чужбина за размерите, които следва да му се заплащат, което е установено в процеса чрез откритото производство по оспорване истинността на документ, на основание чл.193 ГПК, а именно автентичността на подписа за командирован работник в заповед за командировка № 3 и в декларация на основание чл.121 ал.2 КТ. Приел е също, че претенцията му за дължимост на командировъчни в размер на 60 евро на ден, съгласно Наредбата е недоказана – по делото няма представени доказателства в тази насока. Изложени са съображенията на съда, че в представената командировъчна заповед е посочено, че финансовите условия на командировката се определят съобразно Приложение № 3 към чл.31 от „Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина“ без да е фиксиран размер, при което в случая са дължими по 27 евро на ден.
При проведената по сигнал на работника проверка за състоянието по спазване на трудовото законодателство от Главна инспекция по труда чрез териториалната й дирекция – Търговище, констатациите са също за дължими по 27 евро на ден, видно от съдържанието на приложеното към исковата молба писмо от контролния орган до С. С..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси:1“нужно ли е съгласие на работника, за да му бъдат изплащани командировъчни средства, определи съгласно нормативен акт“; 2“това съгласие на работника има ли правна стойност като доказателство, при условие, че липсва определен размер на командировъчни средства“; 3“извлечение от банкова сметка на едната от страните в процеса представлява ли писмено доказателства по повод фактите, описано в извлечението“; 4“възможно ли е работодателят да измени едностранно с конклудентни действия размера на командировъчни средства“ .
Поставените от касатора въпроси не са разрешени във въззивното решение, поради което не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е прието в случая, чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, доколкото ищецът сам е изразил писмено съгласие при запознаването с условията по заповедта за командировка в чужбина, то за финансовите условия се прилага именно посоченото в нея Приложение № 3 към чл.31 от НСКСЧ. По силата на чл.5 ал.1 т.6 НСКСЧ задължителен елемент от съдържанието на заповедта за командироване са финансовите условия на командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и др.такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане. Съгласно чл.9 НСКСЧ изменението на условията на командировка или специализация, която е започнала, се извършва с допълнителна писмена заповед, издадена по реда на чл.5 и 6. По силата на Приложение № 3 към чл.31 към визираната наредба, т.1 командировъчните пари на ден за шофьорите са в размери до: 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. В конкретния случай ответникът е издал една писмена заповед – за командировка в чужбина № 3 на ищеца, в която е посочено за финансови условия единствено-„Съгласно Приложение № 3, към чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина“ .
Не е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът е посочил в касационната жалба, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба е посочил, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен съд, но не е посочил актове на Върховния касационен съд и Върховния съд, на които счита, че въззивното решение противоречи. В изложението на основанията касаторът е посочил, че поставените въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, каквото основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено в действащия към момента на подаването на касационната жалба Гражданки процесуален кодекс. Касаторът е посочил, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2019 г. по в.гр.д. № 29/2019 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: