7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
[населено място] ,24,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седемнадесети февруари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3070 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 43 / 15.02.2013 год. по в.т.д.№ 560 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение , с което е потвърдено решение № 1029 / 19.06.2012 год. на Окръжен съд –Варна по т.д.№ 2879 / 2011 год. . Със същото са уважени предявените от Ч. К. Н. и М. Н. , граждани на О. кралство В. , против касатора, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , за сумата от 86 041,50 евро – дължима на отпаднало основание, предвид развалянето на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2006 год. , по който сумата е авансово заплатена като цена на подлежащата на прехвърляне недвижима вещ, както и с правно основание чл.92 ЗЗД – за сумата от 693,12 евро, предявен като частичен иск за неустойка , дължима съгласно чл.6.2 от договора . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК – в противоречие със събраните по делото доказателства относно достигнало до знанието му надлежно отправено , в съответствие с условията на договора , волеизявление за развалянето му от ищците , както и в противоречие с доказателствата за постъпили в полза на касатора суми, претендирани за връщане на отпаднало основание .
Ответните страни – Ч. К. Н. и М. Н. – оспорват касационната жалба, като считат, че касаторът не обосновава основание за допускане на касационното обжалване , излагайки подробни мотиви .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , но само в частта в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД – за осъждане ответника да заплати на ищците сумата от 86 041,50 евро .В частта , в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане ответника да заплати на ищците , на основание чл.92 ЗЗД сумата от 693,12 евро , по частично предявен иск, въззивното решение е окончателно , на основание чл.280 ал.2 ГПК, с оглед цената на иска – под 10 000 лева , респ. под прага на законодателно установения минимум за касационна обжалваемост на въззивни актове по търговски / а и по граждански / дела. В тази й част касационната жалба следва да се остави без разглеждане , като процесуално недопустима .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е приел, че в изпълнение задължението си за построяване на обекта, предмет на сключения на 10.07.2006 год. предварителен договор за покупко-продажба , съответно съвместяващ клаузи на договор за изработка , ответникът е бил в забава с продължителност 3 год. и пет месеца , съобразявайки визирания в предварителния договор срок – до януари 2008 год., спрямо датата на издаване акт обр.15 за строежа . Предвид тази й продължителност , съдът е приел , че изпълнението за ищците е станало безполезно и с поканата, връчена на 12.01.2009 год. / макар в същата да е предоставен срок до 23.11.2009 год. / същите са могли да развалят договора и без предоставянето на срок, на основание чл. 262 ал.2 вр. с чл. 87 ал.2 пр.2 ЗЗД . Приел е за доказано получаване от уговорено изрично между страните по спора трето лице – посредник , на претендираните с иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД суми, първите три вноски от които самият ответник изрично е потвърдил . Досежно последното плащане – на сумата от 25 812,45 евро – въззивният съд е кредитирал потвърждение от преждепосочения посредник на страните по сделката. Въззивният съд не е изложил мотив за директно валидно плащане с чек / спорният с № 003081 от 12.05.2006 год. – предхождаща сключването на предварителния договор дата – издаден от ищците в полза на същия посредник – B. S. T. /, а че така извършено , по различно от настоящото правоотношение, плащане , с оглед развалянето му , е послужило за погасяване четвъртата вноска по сключения между страните по спора договор / т.4.2 пар. първи от представеното споразумение за прекратяване предварителен договор между [фирма] и ищците от 14.08.2008 год.- стр.140 по номерацията на първоиинстанционното дело /. С оглед приети във въззивна инстанция доказателства , въззивният съд е изложил и съпътстващ довод за основателност на исковете, предвид обективната невъзможност на ответника да прехвърли собствеността върху обекта, предмет на сключения предварителен договор за покупко-продажба, предвид апортирането му , в качеството на непарична вноска, в капитала на друго търговско дружество, в което участва като съдружник . Съдебното решение не съдържа мотиви относно противопоставеното от ответника възражение за правните последици на последващи волеизявлението за разваляне изявления на ищците , демонстриращи интерес от запазване на правоотношението / разменена помежду им кореспонденция / .
В раздели І–ви и ІІ-ри на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора ,чийто отговор е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Обсъждайки правилността на въззивното решение, основанията за преценката на която по чл.281 т.3 ГПК са различни от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК , касаторът по същество е изявил несъгласие с изводите на въззивния съд за изправността на ищците, като страна по договора , с оглед заплащане на претендираната за връщане цена по сделката изцяло , и на това основание принадлежащо им потестативно право на разваляне на договора , както и извода на съда за неизправността му . Тези изводи, обаче, са основани на фактите по спора и предопределени от значението им за същия , без да са пряк резултат от приложението на материалноправна или процесуалноправна норма, което въззивният съд е извършил в противоречие със задължителна съдебна практика или при наличие на противоречива съдебна практика по това приложение. Не е поставен правен въпрос, на който съдът би могъл да отговори еднозначно, ирелевантно на приетите за установени фактически обстоятелства и извън конкретиката по делото . Предвид липса на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, излишно ,а и невъзможно е произнасянето по допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 ,2 и 3 ГПК . Още повече , че цитираните в обосноваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т. 1 съдебни актове следва да се ценят като задължителна практика само в отговор на изрично формулирания ,за допускане на касационното обжалване , правен въпрос .
Дори от пар. последен на раздел І-ви от изложението да се приеме,че най-общо се поставя правния въпрос относно разпределението на доказателствената тежест в процеса , по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД , въззивното решение не се явява постановено в противоречие с възприетото в задължителната съдебна практика / така реш.№ 26 от 28.02.2013 год. по т.д.№ 297/2012 год. на ВКС , ІІ т.о., реш.№ 189 / 04.02.2014 год. по т.д.№ 141 / 2012 год. на І т.о. ВКС и др. /, в който смисъл въпросът не се явява релевантен за изхода на делото. Доказателствената тежест на подлежащите на установяване факти не е разменена между страните от съда , а неблагоприятния за ответника извод е последица на събраните доказателства , без да е мотивиран с недоказаност , поради бездействие на носещата я за съответните факти страна . Цитираните решения , задължителна съдебна практика, от които релевантни , с оглед идентичност на правния въпрос , са само реш. № 556 от 13.07.2010 год. по гр.д.№ 46 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС и реш.№ 69 / 27.04.2011 г. по г.д.№ 644 / 2010 г. на ІІ т.о. ВКС , съдържат отговор, в унисон с който , а не противно на който , е процедирал въззивния съд .
Идентично, ако от пар. последен на раздел ІІ –ри се приеме, че правният въпрос , поставян от касатора, касае допустимостта на разваляне и от неизправна по договора страна , то същият не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като въззивният съд не е обосновал такъв извод . Приел е установена изправността на ищците , с оглед което притежавано от същите потестативно право на разваляне на договора . Отделно от непокриване общия селективен критерий, цитираната казуална съдебна практика – реш.№ 1071 / 10.10.2008 год. по гр.д.№ 4792 / 2007 год. на ІІ г.о. ВКС и реш.№ 340 –А / 06.06.2005 г. по т.д.№ 603 / 2004 год. на І т.о. ВКС – не разрешава спорове , които и в релевантните за обуславяне отговор относно изправността на страната и правото й за разваляне на договора факти, отговарят на изискването за обективен идентитет с процесните , съгласно т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Никое от решенията не е постановено по спор относно развалянето на договор . Първото е относно недължимост на престация, поради неизправност на претендиращата я страна, в съответствие със специалните законови и подзаконови разпоредби и Общите условия, приложими към договорите за покупко-продажба на електроенергия ,а второто – по иск за заплащане на дължима цена по търговска продажба , с правно основание чл. 327 ал.1 ЗЗД . Цитираната задължителна съдебна практика – реш.№ 345 / 16.09.2010 год. по гр.д.№ 139 / 2009 год. на ІV г.о. на ВКС – е постановена в отговор на съвършено чужд на настоящия спор правен въпрос – по индивидуализирането на вещното право на строеж . Следователно , дори да би бил релевантен по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, правния въпрос евентуално изводим от раздел ІІ-ри на изложението по чл.280 ал.1 ГПК,не е обоснован с допълнителен селективен критерий по т.1 и т.2 на същата разпоредба.
За разлика от предходните, в раздел ІІІ-ти на изложението са формулирани конкретни въпроси , без необходимост от извеждането им , чрез конкретизация и уточнение от съдържанието му , както следва : 1/ Обратната разписка удостоверява ли съдържанието на препоръчаната пощенска пратка ? ; 2 / Надлежно ли е плащане, извършено не по банковите сметки , посочени в договора, а получено от трето лице ? ; 3 / Чековете доказателство ли са за плащане, при липса на потвърждение от банката , за заверяване сметката на титуляра с посочената в тях сума ? и 4 / Извършени плащания могат ли да се доказват с разписки от посредник , при условие , че платецът не е посочил основанието за плащането и между платеца и посредника съществуват няколко правоотношения ?. Така формулираните въпроси са зададени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Изключая първия , останалите въпроси са свързани с установяване в процеса получаването от ответника на четвъртата вноска от цената. Въпросите са некоректно формулирани , доколкото са несъобразени с решаващия извод на въззивния съд относно качеството на „ посредника „ , който , с оглед изричната уговореност между страните , е бил овластен да получава и е потвърдил плащанията , вкл. последната четвърта вноска, каквото обстоятелство допълнително е съобразил въззивния съд . В този смисъл не се касае за получено плащане от чуждо на правоотношението „ трето лице „ . Третият и четвъртият от въпросите са некоректно формулирани спрямо фактическата страна на спора, обусловила решаващия извод на въззивния съд за получена четвърта вноска , а именно – установено предходно плащане от ищците , по сметка на същия посредник , което именно е извършено чрез издаването на спорния чек , по различно от спорното правоотношение, последващо развалено и разпоредено от ищците прехвърляне полученото от третото лице – продавач по разваленото правоотношение , вместо връщането му на ищците , в полза на настоящия ответник , но в изпълнение задължението по настоящото правоотношение. Действително, директно плащане от третото лице в полза на ответника не се установява по делото . Решаващият извод на въззивния съд ,обаче , е основан на потвърждение пълното плащане по процесния предварителен договор от самия посредник, оторизиран да го получи по силата на изричното съгласие на страните . Всеки от въпросите е по начало фактологично обусловен от доказателствата и установеното по делото и не предпоставя еднозначен отговор на правен въпрос по приложението на материалния или процесуалния закон, а конкретен отговор установимо ли е последно плащане с доказателствата по делото . Същите съображения касаят и първи въпрос . Обратната разписка по начало има доказателствена относно получаването на пратката функция .Дали конкретната обратна разписка, с оглед съдържанието й, установява получаването , не предпоставя отговор на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Дори да биха обусловили решаващ извод на въззивния съд за основателност на исковете, като зададени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , въпросите предпоставят посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, по приложението на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава , в резултат на развитие на обществените отношения или промяна в законодателството , с оглед което и отговора на правния въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото , съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Макар да е претендирала , ответната страна не е доказала понесени в касационното производство разноски .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 / 15.02.2013 год. по в.т.д.№ 560 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение , в частта в която със същото е потвърдено решение № 1029 / 19.06.2012 год. на Окръжен съд –Варна по т.д.№ 2879/2011 год., за уважаване исковете на Ч. К. Н. и М. Н. , граждани на О. кралство В. против [фирма] , с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД , за сумата от 86 041,50 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , на основание чл.280 ал.2 ГПК , касационната жалба в частта й против решение № 43 / 15.02.2013 год. по в.т.д.№ 560 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение , в частта в която със същото е потвърдено решение № 1029 / 19.06.2012 год. на Окръжен съд – Варна по т.д.№ 2879/2011 год., за уважаване исковете на Ч. К. Н. и М. Н. , граждани на О. кралство В. против [фирма] , с правно основание чл.92 ЗЗД , за сумата от 693,12 евро .
Определението за оставяне касационната жалба без разглеждане може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страната , с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :