3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
С., 25.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1032/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. К. против въззивно решение на К. окръжен съд от 17.02.2010 год. по гр. дело № 18/2010 год., с което е потвърдено решение от 06.03.2009 г. и допълнително решение от 23.10.2009 г. по гр. дело № 1278/2008 год. на Д. районен съд, с които са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Община[населено място] баня за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 480 от 03.07.2008 г. на временно изпълняващия длъжността К., с която е прекратен трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист контрол по строителството” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1800 лв. за периода 04.07.2009 г. – 04.01.200.10 г. със законна лихва от предявяването на исковата молба до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Община[населено място] баня не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя материалноправния въпрос за закрила при уволнението, поради съкращаване на щата, когато работникът или служителят боледуват от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, в които случаи е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда, като поддържа, че с обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС – представени две съдебни решения по гр. дело № 1749/2002 г. на ВКС и по гр. дело № 1514/2000 г. на ВКС по приложението на чл. 333 КТ. Въпросът е поставен с оглед приетото, че намиращата се към Л. на жалбоподателя декларация от 12.03.2004 год. е поправена, като е задраскано не пред боледувам, без да е отбелязано кой и кога е извършена поправката, доказателствената сила на която съдът е преценил ръководен от разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК – „с оглед на всички обстоятелства по делото”. Прието е, че в декларацията няма отбелязване деклараторът да страда от някое от посочените заболявания, нито жалбоподателят е представил медицинска документация сочеща да страда от такова заболяване. В този смисъл съдът е посочил, че Наредба № 5/87 г. акцентира не само на обективния факт на заболяването, но и на задължението по чл. 2 от Наредбата, работникът или служителят да представи в предприятието медицински документи за страданието си. При тези обстоятелства е прието, че на работодателя не е било известно жалбоподателят да се е полза със закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ към момента на уволнението.
Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, включително и тази постановена по реда на чл.291 ГПК, която има задължителен характер. Според тази практика закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, затова няма значение дали работникът е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. Единствено значение има дали към датата на връчване на предизвестието, респ. на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване посочено в чл. 1 от Наредбата за болестите, при които боледуващите имат особена закрила. Допустимо е само едно изключение, когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила.
В настоящия случай първоначално жалбоподателят е декларирал, че не страда от заболяване, което му дава закрила по чл. 333 КТ, след което има извършена корекция в обратния смисъл, без да е посочено, кой и кога я е нанесъл и без да има доказателства, включително и ангажирани в процеса на делото, че същият страда от такова заболяване, т. е. не е установен значимия за приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ факт – към момента на уволнението жалбоподателят да е страдал от заболяване по чл. 1 от Наредба № 5/87 год., а поведението на жалбоподателя може да се тълкувана и като насочено към въвеждане в заблуждение на работодателя, че не страда от заболяване, въпреки което се позовава на закрила по т. 3-та на чл. 333, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (която поглъща хипотезата на т. 2) за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.02.2010 год. по гр. дело № 18/2010 год. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ