О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 25.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 996 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 30.12.2013г. на Д. К. З. за отмяна на влязлото в сила решение № 565 от 21.12.2010 г. по в.гр.д. № 702/2010 г. на ОС Благоевград и потвърденото с него решение от 03.06.2010 г. по гр.д.№56/2009г. на РС Благоевград. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение от 03.06.2010 г. по гр.д. № 56/2009 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. /Д./ К. З. против З. С. З. положителен установителен иск собственост на следните недвижими имоти: ливада от 1 дка, девета категория, находяща се в землището на [населено място], общ.Н , обл. К., м.”Б.”, друга ливада от 1 дка в същата местност и ливада от 0.5 дка шеста категория, находяща се в м. “ Р” в землището на [населено място], възстановени по ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че решение № 01081 от 12.06.21993 г. на ПК- [населено място], с което възстановено правото на собственост на наследниците на К. З. А. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху няколко земеделски имота, в това число и върху ливада от 1 дка в м. Б.”/ п./, друга ливада от 1 дка в м.” Б.” / п./ и ливада от 0.500 дка в м. “Р.”, не може да легитимира ищеца като собственик на тези имоти. Приел е, че решението не сочи на окончателно завършена процедура по възстановяване собствеността върху процесните земеделски земи, тъй като в него не са посочени техните граници и същото не е придружено със скица, отразяваща точното им местоположение. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска е посочил и това, че по делото не е установено процесните имоти да за били заявявани за възстановяване от ответника С. З., който е наследник на П. С. З., както и че възстановените на наследниците на П. З. земеделски имоти са идентични с процесните.
Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрито доказателство – решение 01033 от 20.02.1993г. на ПК Невестино, решение №01081/12.06.1993г. на ПК Н., разписка от 22.02.1993г. на ПК Н. на Удостоверение № 3392 от 15.08.1939г. на В. селско общинско управление. Твърди, че не са представени по делото при разглеждането му по същество.
За да е осъществен съставът на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо представеното писмено доказателство да притежава характеристиката на новооткрито, т.е. такова, което въпреки положената грижа за добро водене на делото, заинтересованата страна да е била в обективна невъзможност да представи пред инстанцията по същество и установения с него факт да е от съществено значение за правния спор така, че ако бе известен на съда, би променил изхода на делото.
Така представените доказателства, за които се твърди че са новооткрити, са били предмет на разглеждане в други производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Едното е приключило с постановяване на решение от 24.01.2012г. по гр.д.№933/2011г. на І г.о. на ВКС, с което молбата за отмяна от 17.06.2011г. на същия молител е оставена без уважение. В мотивите на това решение е прието, че решенията на ПК Невестино и разписката от 22.02.1993г. не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са били представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество –по гр.д.№56/2009г. на Благоевградския районен съд и по гр.д.№702/10г. на Благоевградския окръжен съд, като са посочени и страниците, на които могат да бъдат намерени.
Удостоверение № 3392 от 15.08.1939г. на В. селско общинско управление също не съставлява ново доказателство и е било предмет на разглеждане по друга молба за отмяна – от 02.01.2013г., по която съдът се е произнесъл с решение от 30.07.2013г. по гр.д.№3016/2013г., І г.о. на ВКС, с което и тази молба за отмяна на същия молител е оставена без уважение. В мотивите на същото е прието, че с него молителят цели да установи, че местностите “Б.”, ”К.” и “Р.” в землището на [населено място] са една и съща местност, но това обстоятелство също не е от значение за решаване на делото. Това е така, тъй като влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, е постановено по положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ и има за предмет земеделски земи. Посочено е, че обстоятелството дали местностите” Б.”, “К.” и “Р.” са имената на една и съща местност, в която наследодателите на страните са притежавали по наследяване и делба съседни земеделски имоти и дали притежаваният от К. З. земеделски имот е бил възстановен на наследниците на П. С. З., би имало значение за изхода на спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто в случая не е разгледан и не е разрешен. Изрично е прието, че това представеното удостоверение също не може да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение, подадената от Д. К. З. трета молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 21.12.2010 г. по в.гр.д. № 702/2010 г. на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение от 03.06.2010 г. по гр.д.№56/2009г. на РС Благоевград следва да се остави без разглеждане, тъй като по направените с нея искания има произнасяне с влезли в сила решения на други състави на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна от 30.12.2013г. на Д. К. З. за отмяна на влязлото в сила решение № 565 от 21.12.2010 г. по в.гр.д. № 702/2010 г. на ОС Благоевград и потвърденото с него решение от 03.06.2010 г. по гр.д.№56/2009г. на РС Благоевград, на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: