О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София,25.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1577/2010 година
Производството е по чл.307, ал.1, във вр. с чл.303, а.1, т.1 ГПК, образувано по молбата на Д. В. И. и И. Ж. И. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила определение от 27.05.2002 год. по ч.гр.дело № 629/2002 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение на В. районен съд по ч.гр.дело № 4068/2001 год. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Б.-Ц. д.-С., чрез Р. д.-В. за установяване, че ответниците по бъдещия иск И. Ж. И. и Д. В. И. не са собственици на магазин в приземния етаж на жилищната сграда, находяща се в[населено място], [улица], със застроена площ от 58.50 кв.м.
Молителите твърдят, че след влизане в сила на определението за допуснато обезпечение на бъдещ иск са настъпили нови обстоятелства, а именно постановено е решение на ВАС по адм.дело № 6371/2005 год. на петчленен състав, както и решение от 17.12.1993 год. на В. окръжен съд по гр.дело № 390/1991 год. и решение от 30.03.1994 год. по гр.дело № 1130/1993 год. на В. окръжен съд, с които е обявена нищожността на Заповед № РД 12-557/30.12.1981 год., а Заповед № 125/04.10.1990 год. е отменена. Тези обстоятелства били от съществено значение, с оглед доказване на факта, че пл.№ 6 и пл.№ 7 са различни имоти, от което следвало да се обоснове извод, че искът срещу молителите за имот пл.№ 6 би се явил недопустим или неоснователен. В подкрепа на твърденията към молбата за отмяна е приложено писмо № АГ-2-1100-60/02.08.2010 год. на Р. „О.”-[община] и скици към него и писмо № АГ-2-1100-59/02.08.2010 год.
Касационният съд намира за недопустима молбата за отмяна, предявена по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, по следните съображения: определенията, предмет на молбата за отмяна са постановени в производството по чл.309 ГПК/отм./, респ. по чл.390 ГПК/нов./, регламентиращи обезпечение на бъдещ иск. По отношение на тях съществува друг ред за тяхното атакуване, респ. за защита на твърдяното от молителите право, а именно чл.402 ГПК, ако преди влизане в сила на Гражданско процесуалния кодекс /ДВ, бр.59/2007 год./ молителите вече не са реализирали тази процесуална възможност за отмяна на обезпечението, по реда и условията на чл.321 и чл.322 ГПК/отм./. Защитата срещу незаконно обезпечаване на иска е предвидена в Част четвърта, Глава 35 на ГПК, чиито процесуални норми регламентират обезпечителното производство и осъществяваната в него обезпечителна защита, която е привременна, за разлика от производството по отмяна, като средство за защита срещу правните последици на неправилни решения, имащи окончателен характер.
Водим от горните съображения и на основание чл.307, ал.1 ГПК молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК срещу определенията, постановени в обезпечително производство е недопустима, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. я остави без разглеждане и прекрати недопустимо образуваното по нея производство и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. В. И. и И. Ж. И., и двамата от[населено място], за отмяна на определение от 27.05.2002 год. по ч.гр.дело № 629/2002 год. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение по ч.гр.дело № 4068/2001 год. на В. районен съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Б.-Ц. д.-С., чрез Р. д.-В. срещу И. Ж. И. и Д. В. И. за установяване, че не са собственици на недвижим имот – магазин в приземния етаж на жилищната сграда, находяща се в[населено място], [улица], със застроена площ от 58.50 кв.м., чрез налагане на възбрана върху същия имот и
ПРЕКРАТЯВА образуваното производство под № 1577/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., като недопустимо, по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.307, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ