О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
[населено място] ,03,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2723 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 261 / 20.03.2013 год. по т.д.№ 3024 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4192 / 25.10.2012 год. по гр.д.№ 15897 / 2011 год. на Варненски районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на М. Н. С. сумата от 8 933,33 евро , дължима неустойка по т.15 от сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ,инкорпориращ договор за изработка на вещта, на основание чл.92 ал.1 ЗЗД . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила .
Ответната страна – М. С. – оспорва касационната жалба и наличието на обосновани правни въпроси за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна в процеса и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира само един , ясно изводим с конкретно съдържание въпрос – Допустимо ли е въззивният съд да влошава положението на жалбоподателя , произнасяйки се извън наведеното във въззивната жалба ? и поставя най-общо такива за доказателственото значение на представен по делото заверен препис от акт – образец 15 / по Наредба 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството / и за приложението на чл.133 ГПК . Ясно формулираният въпрос е провокиран от допуснатото в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение изписване на паричната единица , в която е присъдена сумата , като „ лева „ – вътре в скобите за цифровото изписване на присъденото, макар извън тях да е посочена паричната единица „евро”, в съответствие с претендираното . Въззивният съд в диспозитива си еднозначно е потвърдил присъждането на сумата в „евро „, така както фигурира и в диспозитива на първоинстанционното решение . Това действие на въззивния съд касаторът неправилно отнася към нарушение на чл.269 пр. второ ГПК, тъй като не се касае за обосноваване на въззивното решение с мотиви по довод, невъведен във въззивната жалба . Неправилно отнася същото и към влошаване положението на жалбоподателя , по смисъла на чл. 271 ал.1 пр.2 ГПК . За съотношението между нарушението на принципа за невлошаване положението на жалбоподателя и нарушението на чл. 269 пр. второ ГПК – решение по т.д.№ 848 / 2012 год. на ВКС , І т.о. .
В останалата си част – „ по приложението на чл.133 ГПК „ и „ за доказателственото значение на представен по делото заверен препис от акт – образец 15 / по Наредба 3 / 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството / , изложението не съдържа конкретен правен въпрос, обосновал конкретен правен извод на въззивния съд . За да приеме дата на съставяне на акт- образец 15 датата на представения от ищците екземпляр , вместо тази в представения от ответника – касатор / последната опровергана от съдържанието на самия акт – обр.15 , като цитиращ документи, съставени на следващи посочената като дата на съставянето му дати , въззивният съд е посочил и невъзпроизвеждането на акта в официален документ по смисъла на чл.181 ГПК , за да би се ползвала датата на официалния документ – друг, различен от самия акт – обр.15 документ – като „ достоверна дата „ за акта – обр. 15 . Видно от съдържанието на касационната жалба и изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът изобщо не е разбрал мотивите на съдебното решение в тази му част . Нещо повече, противно на характера на самия акт – обр.15 – частен документ- формулира въпрос относим към неприсъща за него характеристика на официален такъв . Правен въпрос по приложението на чл.181 ГПК , с което въззивният съд е обосновал възприета за действителна дата на съставяне акт – обр. 15 , спрямо която дата ,съгласно уговореното между страните , е определяна и забавата на ответника – касатор , последният не е поставил .
Предвид непокриване общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , ненужно , а и невъзможно е обсъждане на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 / 20.03.2013 год. по т.д.№ 3024 / 2012 год. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Н. С. , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , понесените в настоящата инстанция разноски от 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :