О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1303 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Е. срещу решение № 12/06.02.2014 г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, ІІІ въззивен граждански състав по в.гр.д. № 429/2013 г. Жалбата касае частичното отхвърляне на предявените претенции от настоящия касатор срещу Д. Г. С. като имуществени вреди, причинени в качеството й на управител на дружеството.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване навежда на разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Д. Г. С. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ямболски районен съд /ЯРС/ е предявен иск от [фирма] срещу Д. Г. С. за сумата 21194.01 лв. – вреди от управлението на ответницата като управител на дружеството, конкретизирани в отделни пера и 150.36 лв. – разходи за нотариални покани и др. ЯРС е квалифицирал исковете по чл.145 ТЗ като ги е уважил общо за 10775.17 лв. и ги е отхвърлил за разликата до предявените размери. ЯОС по жалби на двете страни в уважителната и отхвърлителната част на първоинстанционното решение е отменил същото в уважителната му част за разликата над 1955.04 лв. до 10755.14 лв. и е постановил решение, отхвърлящо иска в отменения размер, а е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. За да измени решението на ЯРС, ЯОС е споделил съображенията му, че предявените обективно съединени претенции са такива по чл.145 ТЗ и касаят претендирани от дружеството вреди от ответницата като управител на същото. Обсъждайки събраните по делото доказателства пред ЯРС и ЯОС, и излагайки подробни съображения във връзка със същите, ЯОС е направил преценка установяват ли доказателствата настъпила вреда за дружеството или не по всяко едно перо от предявените претенции. Изложени са конкретни съображения във връзка с установеното нередовно водено счетоводство на дружеството /сега касатор/, извършени корекции на счетоводни операции за минал отчетен период след смяната на ответницата Д. Г. С. като управител, за което няма първични счетоводни документи. ЯОС се е позовал както на ССЕ от първоинстанционното производство, така и на допусната пред въззивната инстанция ССЕ, на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и на постановеното решение по гр.д. № 2288/2010 г. на ЯРС, в което съдът е извършил прихващане между дължими от С. и дружеството суми и конкретно именно с процесната сума от 1300 лв., изтеглена на 15.05.2010 г. и предмет и на това дело. С оглед направеното обсъждане на доказателствата ЯОС е достигнал до извод за недоказаност настъпването на сочените от ищеца имуществени вреди по отделните пера над сумата общо 1955.04 лв., както и липсата на връзка между така сочените вреди и действие, респ. бездействие на ответницата като управител.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът твърди, че „от важно значение е произнасянето на ЯОС по въпроси относно доказателствените средства и начина на доказване на твърденията на ищеца по предявените от него искове”, като конкретизира и излага доводи във връзка с допуснатата ССЕ пред ЯОС при неправилно, според него, приложение на чл.266 ал.3 ГПК /т.1 от изложението/; визира воденото счетоводство на дружеството, което ЯОС е констатирал като нередовно водено /т.2 от изложението/; твърди, че мотивите на въззивния съд са взаимно изключващи се, неясни и на практика липсващи /т.3 от изложението/; изслушването и кредитирането на свидетелски показания /т.4 от изложението/ и приетата сила на пресъдено нещо във връзка с претенцията за 1300 лв. /т.5 от изложението/. Настоящият състав на ВКС намира, че така изложените доводи не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват твърдения на касатора за неправилност на въззивното решение, не навеждат и на вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Все съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обсъждането на събраните по делото доказателства е суверенно право на решаващия съд и при изложени съображения за това обсъждане, доводите на настоящия касатор изразяват само несъгласие с тези съображения и то при неточната им интерпретация, а не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице липса на мотиви или неяснота и взаимно изключващи се такива, както твърди касаторът, нито недопустимост на въззивното решение по тази причина, доколкото самото приложено от касатора р. № 355/03.10.2012 г. на ВКС приема, че липса на мотиви /каквато в случая не е установена/ съставлява неправилност на решението. Освен с неточна интерпретация на изложените от ЯОС съображения, неточни са и доводите на касатора във връзка с възраженията на страните по делото, по които се е произнесъл ЯОС. Така ЯОС на основание чл.266 ал.3 ГПК е допуснал ССЕ с оглед искане на ответната страна пред ЯРС за допълнителна ССЕ, оставено без уважение от ЯРС какъвто не е казусът по приложеното от касатора р. № 466/27.05.2010г. на ВКС. Друг е въпросът, че касаторът не е и оспорил заключението на тази ССЕ пред ЯОС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че нито изложените доводи на касатора за неправилна преценка на доказателства представляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито приложената съдебна практика /цитираните две решения на ВКС и р. от 04.11.2013 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1318/2013 г. / мотивират противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ЯОС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12/06.02.2014 г. на Ямболски окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав по в.гр.д. № 429/2013 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.