O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 05.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2819 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 46653/06.04.2017 год. на В. А. М. заявена чрез адв. М. Н. С. – САК срещу въззивно Решение No 1259 от 24.02.2017 година по гр. възз.д. Nо 2439/2016 година на Софийски градски съд- ВО 2-А с-в.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 26.11.2015 год. по гр.д. Nо 57772/2014 год. на Софийския РС- 90 състав по уважения иск по чл. 31 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържат доводи , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса за необходимостта по иска по чл. 31 ал.2 ЗС лишаването от ползване да е лично спрямо другия съсобственик? произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с Решение No 119 от 11.03. 2009 год. по гр.д. Nо 3204/2008 год. на ВКС- II г.о. и с разясненията по ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС , а по въпросите: допустим ли е иск за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС по общия исков ред, след като вече има предявен такъв иск по реда на чл. 346 ГПК след решението по допускане на делбата ? срокът по чл. 346 ГПК преклузивен ли е ? Отправената покана по см. на чл. 31 ал2 ЗС с исковата молба за съдебна делба простира ли се неограничено във времето ?, като произнесени в противоречие с Решение No 669 от 15.11.2010 год. по гр.д. Nо 478/2009 год. на ВКС- IV г.о. и Решение No 294 от 13.07. 2010 год. по гр.д. Nо 2654/2008 год. на ВКС- III г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Ж. П. чрез адв. Р. Г.- САК с наведени доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и обжалваемостта на атакувани съдебен акт – въззивно решение по гражданско правен спор с цена на иска над 5000 лв. , при действащата разпоредба на чл. 280 ал.2 ГПК.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване НЕ МОЖЕ да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Постановеният съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено решение за уважаване претенцията на съсобственик , лишен от правото да ползва съсобствен недвижим имот , на основание чл. 31 ал.2 ЗС , за времето до ликвидиране на съсобствеността между страните, почива изцяло на постановките и дадените задължителни разяснения на ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС, поради което не може да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ редакция на нормата до изм. с ДВ,л бр.86/2017 година /. Искането на страната –касатор в рамките на дадените задължителни разяснения да се вложи „ново“ съдържание с оглед на собственото интерпретиране на съдебната практика е несъстоятелно. Дали вещта се ползва от единия съсобственик в обема на неговите права в съсобствеността е фактически въпрос , който следва да бъде установен като конкретни данни по делото , наред с въведени в тази насока твърдения , като защита срещу предявения иск по чл. 31 ал.2 ЗС. При липсата на надлежно събрани доказателства, установеният факт , че е налице препятстван достъп до съсобствения имот и че само единият от съсобствениците / ответника по иска / живее и ползва същия като държи ключа от жилището и не допуска другия съсобственик „до приключване на делбата“, не може да се тълкува в насоката, в която се иска от касатора като противоречие на задължителната съдебна практика за „основанията , при които може да се предостави защита с иска по чл. 31 ал.2 ЗС“.
Поставените процесуално- правни въпроси са неотносими към делото с оглед на безусловната съдебна практика, че исковете , който могат да се заявят във втората фаза на делбата „по сметки“ между съделителите – съсобственици , които чрез иск за съдебна делба са предприели ликвидиране на съсобствеността, са обикновени облигационни искове и се подчиняват на правилата за разглеждане по общия ред. Доколкото облигационната претенция по чл. 31 ал.2 ЗС е заявена в рамките висящ делбен процес, за конкретен период от време , това обстоятелство не преклудира възможността правото на обезщетение за незаявен- по късен период от време , да не може да бъде защитено с иск , извън делбения процес.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. С чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година / Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо вх.Nо 46653/06.04.2017 год. на В. А. М. заявена чрез адв. М. Н. С. – САК срещу въззивно Решение No 1259 от 24.02.2017 година по гр. възз.д. Nо 2439/2016 година на Софийски градски съд- ВО 2-А с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: