О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 06.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №305/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби:
С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]- [населено място] е обжалвано решение № 897 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 519 /10 на Апелативен съд-С., в частта , с която е потвърдено решение от 18.05.2010 г. по гр.д. № 3901/2007 на СГС в осъдителната част, с която касаторът е осъден да заплати на В. Х. Г. сумата от 7000 лева –обезщетение за претърпени болки и страдания от ПТП на основание чл.226 от КЗ, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и въззивният съд е уважил същия иск за още 3 000 лева на същото основание.
С касационна жалба от страна на пълномощника на В. Х. Г. е обжалвано решение № 897 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 519 /10 на Апелативен съд-С., в частта, с която е потвърдено решение от 18.05.2010 г. по гр.д. № 3901/2007 на СГС в отхвърлителната част за разликата от 10 000 лева до общопретендираните 50 000 лева .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 18.09.2007 г. в [населено място] е настъпило ПТП, при което лек автомобил с водач Х. Г. Х. е причинил счупване на дясната глезенна става на ищцата Г. , натъртване на дясното рамо, кървяща рана в тилната част и охлузване. Лекият автомобил управляван от ответника е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество със застрахователна полица №01/5/07/9000014/331/0 от 14.12.2006 г. . На базата на показанията на разпитаните свидетели и показанията и констатациите в заключението на вещото лице по автотехническата експертиза съдът е преценил, че ударът, от който са настъпили фрактурата на глезена и нараняванията на ищцата е в следствие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 от ЗЗД на вредоносния резултат от самата нея до размера на 50 на сто, поради пресичането и на платното за движение на забранено за това място при изключително натоварено движение и при затруднена видимост за водача на МПС. С оглед степента и вида на вредите ,периода на лечение и предвижданията за степента на възстановяване на пострадалата, съдът е определил глобално обезщетение за претърпени болки и страдания в размер на 20 000 лева, от които поради високата степен на съпричиняване ? е присъдил като обезщетение сумата от 10 000 лева, до който размер и искът е уважен като за остатъка до пълнопредявенияразмер от 50 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят ЗАД [фирма]- [населено място] сочи като правни въпроси от значение за спора : в кой точно момент възниква опасността за движението по смисъла на чл.20 ал.1, изр. 2 от ЗДвП , дали от момента, в който водачът би могъл да възприеме пешеходката или от момента, в който той наближава превозното средство на градския транспорт и второ за необходимостта от автотехническа експиертиза при определяне механизма на ПТП и обвързаността на съда от нейните констатации.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че те не отговарят на тях и следователно не са обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото първият от двата въпроса няма характеристиките на правен, тъй като се отнася изцяло за фактическа преценка на ситуация, която преценка зависи изцяло от конкретните факти, а не от прилагането на правна норма.
Въпросът за необходимостта от автотехническа експертиза при определяне механизма на ПТП и обвързаността на съда от нейните констатации пък от своя страна не се явява сам по себе си обуславящ изхода на спора, доколкото изводите на съда за скоростта на движение на пешеходката и МПС почиват на съвкупната преценка на всички доказателства събрани по делото/ свидетелски показания, отговори на въпроси по чл.114 от ГПК/отм./, а не изключително на заключението на автотехническата експертиза.
Следователно формулираните и поставени от жалбоподателя ЗАД [фирма] правни въпроси от значение за изхода на спора не обуславят правните изводи на съда по него.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация.
Същото се отнася и за допустимостта до касация на касационна жалба от страна на пълномощника на В. Х. Г., с която е обжалвано решение № 897 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 519 /10 на Апелативен съд-С., в частта, с която е потвърдено решение от 18.05.2010 г. по гр.д. № 3901/2007 на СГС в отхвърлителната част за разликата от 10 000 лева до общопретендираните 50 000 лева . От страна на този жалбоподател в изложението по чл. чл.284 ал.3, т.1 от ГПК липсват изобщо конкретно поставени правни въпроси, които да се поставят на преценка по критериите, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК.Вместо това се навеждат повторно оплакванията по чл.281 т.3 от ГПК, които вече са изложени в самата касационна жалба и се отнасят до основанията за касиране , а не до тези за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1 /2009 на ОСГТК на ВКС обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен правен въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 897 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 519 /10 на Апелативен съд-С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.