4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3566/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от З. Б., подадена чрез адв.Л. К., против въззивно решение № III-54/18.06.2019 г. по гр.д.№ 1024/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отменено решение № 967/17.05.2018 г. по гр.д.№ 5882/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Б. против „Сичес Полска Сп З.О.О“ искове за заплащане на сумата 2778,01 лева – възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., включващ извънреден труд след изтичане на работното време и положен извънреден труд в почивни дни, ведно с мораторната лихва в размер на 1213,30 лева, изчислена върху сборната главница за периода от 10.08.2014 г. до 08.08.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното и изплащане, поради извършено прихващане със сумата от 7139,50 лева – равностойност на заплатени от работодателя суми за настаняване в хотел, храна и пътни разноски за срока на трудовия договор, като са отхвърлени исковете в останалите им части до предявените размери като недоказани.Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на извършеното съдебно прихващане,тъй като не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е извършване на прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане?“ и „Извънредният труд извън предвиденият несеквестируем доход съгласно правилата на чл. 446 ГПК ли е?“,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 43/28.07.2016 г. по гр.д. 3549/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. и решение № 241/807.01.2015 г. по гр.д. № 3269/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК „Сичес Полска Сп. З.О.О“ не е подало писмен отговор на касационната жалба и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е единствено решението по чл. 262 КТ и основателността на уваженото възражение за прихващане.
Окръжен съд – Бургас се е произнесъл като въззивна инстанция по основателността на предявен от З. Б. против чуждестранното юридическо лице с място на стопанска дейност в страната „Сичес Полска СП. З.О.О.“ осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл. 262 КТ. Приел е, че З. Б. и „Сичес Полска СП. З.О.О.“ са били страни по трудовото правоотношение, съществувало между страните в периода от 22.01.2014 г. до 31.10.2014 г. за заемане на длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи“ от Блихарски, с място на работа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, а работодателят „Сичес Полска СП. З.О.О.“ не е заплатил възнаграждение за положен извънреден труд от работника. В случая претенцията е за четири месеца през 2014 година – от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г.Съдът е посочил,че за да е налице извънреден труд следва да са налице определени материалноправни предпоставки, а именно: фактически положен труд, продължителност на труда над законоустановеното работно време за длъжността и при условията на алтернативност, както и разпореждане на работодателя или знание и непротивопоставянето му за това. Тежестта на доказване на обстоятелствата във връзка с извънредния труд е на работника, а работодателят при установено полагане на извънреден труд следва да установи заплащането му. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.136 ал.1 и ал.2 от КТ. Тя е петдневна със седмично работно време от 40 часа и до 8 часа през деня.От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел,че З. Б. е превишил нормалната продължителност на работното време през седмицата с 1 час дневно, а в рамките на претендираните месеци на 2014 година е отработил съответно: 18 часа извънреден труд през работните дни за месец юли и 15 часа извънреден труд през почивните съботи на месеца, за месец август 2014 година същият е отработил 18 часа извънреден труд през работните дни и 20 часа извънреден труд през почивните дни в месеца, за месец септември 2014 година са отработени 21 часа извънреден труд през работните дни и 20 часа – извънреден труд през почивните съботи на месеца, за месец октомври 2014 година е отработил 23 часа извънреден труд през работните дни и 20 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.Освен това З. Блихарски е работил всяка събота минимум по 5 часа, поради което извънредния труд в съботните дни на месеците възлиза на общо 75 часа. Това е дало основание за преизчисляване на дадените от вещото лице в допуснатата съдебно-счетоводна експертиза данни за положен извънреден труд. Съдът е разгледал наведеното от „Сичес Полса СП. З.О.О.“ възражение за прихващане със сумата от 7 139,50 лв.,представляваща равностойността на заплатените от работодателя суми за настаняване в хотел,храна и пътни разноски за срока на трудовия договор,които са за сметка на работника. Съобразявайки разпоредбата на чл.446, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е приел, че месечното трудово възнаграждение на Блихарски надвишава несеквестируемия доход, поради което са налице условията за извършване на компенсация между дължимите на работника суми и претендираните от дружеството работодател парични средства, с които се иска извършване на прихващане. Съдът е приел,че възражението за прихващане е основателно, поради което сумите за месец юли, възлизащи общо на 992,84 лева – извънреден труд и 302,59 лева – мораторна лихва, за месец август, възлизащи общо на 1111,04 лева – извънреден труд и 329,02 лева – мораторна лихва, за месец септември – 1043,59 лева – извънреден труд и 300,26 лева – мораторна лихва, както и за месец септември – 1008,25 лева – извънреден труд и 281,43 лева – мораторна лихва, следва да бъдат компенсирани със сумата от 7139,50 лева и след извършеното прихващане при условията на чл.76 от ЗЗД, общо дължимата сума от дружеството работодател на Б. възлиза на 1 377,71 лева / 369,46 лв. + 1008,19 лв./, представляващо част от положения извънреден труд за месец септември 2014 година и положения извънреден труд за месец октомври. Съобразно установеното съдът е отменил първоинстанционното решение , в частта досежно претендирания извънреден труд и присъдените разноски и е присъдил посочената по-горе сума.Отхвърлил е претенциите в останалата им част, с оглед направеното възражение за прихващане. По отношение на отхвърлената претенция поради прихващане, досежно неизползвания платен годишен отпуск обжалваното решение е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито един от двата формулирани въпроси не отговаря на изискването за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В атакуваното решение въззивният съд не е извършил прихващане с недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане,а напротив като е направил съвкупна преценка на доказателства, е приел, че претендираните вземания от работодателя са ликвидни. Твърдението на касатора, че вземанията за хотел, храна и транспорт не са годни да се извърши прихващане, представлява оплакване по същество на спора и касационната инстанция би се произнесла по основателността му единствено при разглеждане на жалбата по същество. По отношение на правилото за несеквестируемостта въззивния съд е приел, че размерът на вземането на работника за работна заплата за всеки месец от процесния период, в което влиза и възнаграждението за извънреден труд, изключва приложението на чл. 446 ГПК, тъй като надвишава предвидената в ГПК като неподлежаща на принудително изпълнение част от трудовото възнаграждение. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това.За пълното следва да бъде посочено,че не е налице и противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и цитираните съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА въззивно решение № III-54/18.06.2019 г. по гр.д.№ 1024/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: