О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 08.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 39/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. №4099/04.12.2009г. ,подадена от Д. К. В. против определение от 3.12.2009г. постановено по гр.д. №909/2009. по описа на В. окръжен съд,с което се потвърждава разпореждане на Районен съд гр. В. от 10.11.2009г. по гр.д. №2855/2009г. по описа на същия съд,в частта,с която е оставено без уважение искането на ищеца Д. К. за освобождаване от заплащането на такси и разноски по гр.д. №2855/2009г. по описа на В. районен съд.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
Видно от изложеното от касатора в депозирания отговор вх. №324/18.01.2010г.,във връзка с дадените му указания от съда за привеждане жалбата в съответствие с изискванията на член 284 ал.3 т.1 от ГПК,заявява,че е депозирал мотивирано изложение в тази връзка в основната си жалба и допълнителна такава. Навеждат се доводи от касатора,че при съобразяване на мотивите на подадената от него жалба,ще доведе до точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,което е основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от съдържанието на подадената частна касационна жалба с вх. №4099/04.12.2009г.,в същата се съдържат само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не се посочват никакви основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК. В допълнителните бележки приложени от касатора с вх. №57/06.01.2010г. единствено се посочва,че жалбата му намира основание в разпоредбата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,налице са противоречие с практиката на ВКС по материя ,както разрешаване противоречиво от съдилищата,без да цитира конкретни съдебни актове на ВКС или на съдилища долустоящи на ВКС,нито да прилага такива.
Преди всичко касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Само и единствено позоваване от страна на касатора за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като се цитира съдържанието на тези разпоредби от закона,още повече,че не е формулиран материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в горепосочените разпоредби на закона. В частната касационна жалба,както и в допълнителните бележки се съдържат само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,свързани с твърдения за неправилно приложение на закона и анализ на материално правни норми,което също не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.12.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №909/2009г. по описа на същия съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: