О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 09.02.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 609 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по 2 касационни жалби: от [фирма] чрез адвокат Б. С. и от [фирма] чрез адвокат И. Ж. срещу решение № 243/07.12.2009 г. на В. апелативен съд /ВАС/ по т.д. № 495/2009 г. В касационната жалба на [фирма] като дата на обжалваното решение погрешно е посочена датата 10.11.2009 г., която не е датата на решението, а на откритото съдебно заседание на ВАС, в което делото е обявено за решаване.
В двете касационни жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване първият касатор визира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а вторият касатор – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Двете жалби касаят решението в цялост – касателно уважителната и отхвърлителната му част.
Двете жалби са взаимно оспорени по отношение тяхното допускане и по същество по съображения в писмени становища.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Д. окръжен съд /Д./ са предявени при условия на обективно кумулативно съединяване искове от [фирма] срещу [фирма] както следва: 1. За заплащане на 119754.36 лв., от които 110681.36 лв. – спестени от ответника разноски за ползване на зърносушилня за периода 28.10.2004 г.- 29.06.2007 г. и 9073 лв. – разноски за поддържане на вещта за същия период, алтернативно – заплащане цена на услуга изсушаване на преработено от ответника зърно /около 500 тона при цена 30 лв. на тон/; 2. За сумата 29848 лв. – разлика между пазарната стойност на машината и стойността й към момента на връщанито й като последица от виновните действия на ответника – немърливост и безстопанствнено отношение, повредили машината; 3. За сумата 49256.15 лв. – мораторна лихва за забава – разграничена върху претендираните главници поотделно и по периоди. Исковете са частично уважени от Д.. По жалби и на двете страни ВАС е изменил решението на Д. както следва: Присъдил е към вече присъдените 9073 лв. още 32689 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнен договор; отхвърлил е иска за присъдени 4007.50 лв. – лихва за забава; както и 11520 лв. – лихва; отхвърлил е иск за заплащане обезщетение за вреди от неизпълнен договор за разликата над 15000 лв. до претендираните 29848 лв. Решението на Д. в останалата му уважителна и отхвърлителна част до пълните предявени размери на исковете е оставено в сила.
ВАС е приел, че отношенията между страните са по повод сключен договор за продажба на зърносушилня с продавач [фирма] и купувач [фирма]. Купувачът е получил вещта без да плати същата, тя е показала дефекти, които са отстранени. След известно време купувачът развалил договора за продажба. Продавачът е предявил исковете, предмет на настоящото дело, за обезщетяване на вредите, които е претърпял, както и загубите от това, че е бил лишен от владението върху вещта и ползването й, от намалената й пазарна стойност след връщането й като последица от виновните действия на ответника – немърливост и безстопанствнено отношение и лихва за забава върху главниците. Обсъждайки подробно, събраните по делото, гласни и писмени доказателства, съдът е квалифицирал предявените искове по чл.88 ал.1 предл.2-ро ЗЗД вр. чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. По първия иск е прието, че задържайки зърносушилнята, без да заплати цената й, при изправност на продавача и неизправност на купувача, ответникът дължи обезщетение за ползването й в размер на средномесечната наемна цена, определена от заключение на СТЕ. Изрично е посочено, че продавачът е изправна страна, доколкото дадените дефекти на вещта в гаранционния срок са отстранени от негови служители. По тази причина и претендираните разходи от ищеца за поддръжка на машината не се дължат като обезщетение. Искът, касаещ претендирано обезщетение, изразяващо се в разликата между пазарната стойност на зърносушилнята и стойността й към момента на връщането й е уважен в размер на 15000 лв., като е прието, че в зърносушилнята са настъпили повреди от неправилна експлоатация при ползването й и самоволно извършени поправки от купувача, което е намалило пазарната стойност на машината. Исковете за мораторна лихва са отхвърлени, тъй като ответникът не е поканен да заплати исковите претенции, които са на договорно основание, а не на непозволено увреждане. Като неоснованелни са приети възраженията за прихващане на ответника, подробно обсъдени от съда.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на [фирма]: Касаторът поддържа противоречие на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъдените разноски със задължителна практика на ВС /ПП № 1/1979 г./ и на актове на тричленни състави на ВКС. Не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а визира само крайния резултат по делото, касателно отхвърлената част на предявените от него искове и присъдени разноски. При липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК на настоящия етап не могат да се обсъждат доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, доколкото законодателят разграничава основанията по чл.280 и по чл.281 ГПК и последователността за произнасянето по тях. С оглед липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК не може да се обоснове и приложение на чл. 280 ел.1 т.1 и т.2 ГПК, а и липсва обективна идентичност между казусите по настоящото дело и приложената съдебна практика. Ето защо настоящият състав на ВКС не намира основания за допускане на касационно обжалване на решението на ВАС по тази жалба в обжалваната му част.
По жалбата на [фирма]: Този касатор навежда като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК квалификацията на предявените искове и обхвата на претендираните вреди от неизпълнен договор от покупко-продажба. Въпросите действително са свързани с крайното разрешение на спора, но квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът за правилността, респ. неправилността на тази квалификация обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Какви са вредите от неизпълнен договор и техния обхват е фактологичен въпрос, който се разрешава при конкретна преценкана на установени факти във всеки конкретен случай, което е сторено и по настоящото дело. Въпросите в теоретичен аспект са в достатъчна степен изяснени в правната теория, цитирана и от ВАС в обжалваното решение, има съдебна практика в това отношение, като касаторът сочи наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но не поддържа нито неясност в тълкуването на чл.88 и чл.55 ЗЗД /каквата и няма/, нито погрешна съдебна практика и необходимост от изоставянето й по тези разпоредби. Щом това е така, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС не намира основания за допускане на касационно обжалване на решението на ВАС и по тази жалба в обжалваната му част.
По изложените съображения ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ВАС в цялост, като с оглед на този резултат и по двете жалби не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243/ 07.12.2009 г. на В. апелативен съд по т.д. № 495/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.