2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 09.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч.гр.дело № 634/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 13956/28.12.2015 г., подадена от С. Я. З. срещу определение № 436/09.12.2015 г. по гр. д. № 5912/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК на определение № 111/30.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1813/2015 г. на Върховния касационен съд, II г.о.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба С. И. Б. и С. И. Е. не са заявили становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира:
С обжалваното определение Върховният касационен съд се е произнесъл по молба за отмяна на определение № 111/30.04.2015 г., постановено по ч. гр. д. 1813/2015 г., с което състав на ВКС е потвърдил определение № 977/23.12.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 6978/2014 на ВКС, IV г.о. С него касационният съд на основание чл. 274, ал. 4 ГПК е оставил без разглеждане частната касационна жалба, подадена от С. Я. З. срещу определение № 2762/27.10.2014г., постановено по ч. гр. д. 1774/2004г. на ОС-Бургас, с мотивите, че по допустимостта на касационното обжалване на определения се прилага чл. 280, ал. 2 ГПК и с оглед цената по предявения иск, който е под минималния праг от 5000 лв., въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Предходният състав на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима, тъй като определението на касационния съд по чл. 274, ал. 2 ГПК, с което се потвърждава определение за връщане на частна касационна жалба на основание чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 280, ал. 2 ГПК не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен въпрос, а по правните си последици не може да бъде приравнено на съдебно решение, следователно и не е предмет на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 303, ал. 1 от ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, когато е налице някое от изчерпателно изброените основания. Всяко от тях предполага разрешаване на спор за материално право със съдебно решение или съдебен акт, чиито правни последици са му приравнени. Предмет на процесното искане за отмяна е определение, с което окончателно се разрешава процесуалноправния въпрос относно допустимостта на частна касационна жалба срещу въззивно определение до касационна проверка във връзка с приложението на формалния критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска. Следователно правилно предходният състав на ВКС е приел, че определение № 111/30.04.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1813/2015 г., по реда чл. 274, ал. 2 ГПК, не може да бъде предмет на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и правилно подадената молба за отмяна е счетена за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 436/09.12.2015 г. по гр. д. № 5912/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: