2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 51/2012 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. М. против определение № 317/21.09.2011 год.по гр.д.№ 862/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба вх.№ 2869/08.04.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че искът с правно основание чл.80 ал.1 ЗЗД по правната си характеристика е овластяващ и като такъв е неоценяем,поради което разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК не намира приложение.
Ответниците Й. И. И.,С. Б. И. и М. Б. И. – правоприемници на Б. С. И. не взимат становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима и да прекрати производството по делото,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Атакуваното определение е правилно .По естеството си искът по чл.80 ал.1 ЗЗД цели като краен резултат да се получи овластяване на кредитора от длъжника да извърши определени действия,дължими от последния и за негова сметка.В случаите, когато е заявено и искане наред с овластяването,длъжникът да бъде осъден да заплати сумите необходими за изпълнение на действията, искът има осъдителен характер и като такъв е оценяем,а цената се определя по общите правила на ГПК – цената на заявената претенция. Съобразно изложеното доводите в частната жалба относно характера на иска са неоснователни.
Касационната жалба е подадена на 08.04.2011 г. по време действието на чл. 280 ал. 2 ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. в сила от същата дата, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Като насочена против въззивно решение по гражданско дело, с цена на съдебнопредявеното вземане под 5000 лв. /иска е предявен за сумата 1928,84 лв./ касационната жалба е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 317/21.09.2011 год.по гр.д.№ 862/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: