ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 66
София, 08.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 988-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. и С. И. И. и двамата от г. Пловдив срещу въззивното решение от 16.07.09г. по г.д. №422/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.02.09г. по т.д. № 757/08г. на ОС-г. Пловдив. С последното е уважен предявения от “Л”ЕООД-г. Пловдив установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК и е признато за установено, че задължението по запис на заповед/ЗЗ/ от 29.04.05г. възлизащо на 200 000 лв., джиросан на 15.08.06г. от “М”ООД-г. Пловдив в полза на “Л”ЕООД-г. Пловдив, за който е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 7497/08г. на РС-г. Пловдив,13 с-в, съществува като “Д”ООД- г. Пловдив е задължен като издател и платец, а М. Г. Д. и С. И. И. и двамата от г. Пловдив като авалисти по силата на поето менителнично поръчителство по ЗЗ от 29.04.05г..
Касаторите поддържат в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на авала не е приложимо правилото на чл.147 ал.1 ЗЗД. В тази връзка развиват съображения, че положението на поръчителя по договора за поръчителство и авалиста е идентично, тъй като и двамата отговарят за чуждо задължение, обстоятелство което обуславя субсидиарна приложимост на разпоредбите на чл.146 ал.3 ЗЗД и чл.147 ал.1 ЗЗД.
Касаторът обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК-противоречие на обжалваното решение с решение № 505/1.07.04г. по г.д. № 97/04г. на ВКС-ТК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че когато ЗЗ, обезпечен с поръчителство/авал/ се прехвърля чрез джиро, то с джирото се прехвърлят всички права по ефекта съгласно чл.317 ал.1 ТЗ. Джиратарят придобива всички права по ефекта/в случая по ЗЗ/, поради което той има вземане и срещу авалистите на основание чл.317 ал.1 ТЗ във вр. с чл.316 ТЗ.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Обуславящият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този за приложимостта на правилото на чл.147 ал.1 ЗЗД към менителничното поръчителство.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК-противоречие на обжалваното решение с решение № 505/1.07.04г. по г.д. № 97/04г. на ВКС-ТК, както и това, предвидено в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В разглеждания случай по обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос за субсидиарното прилагане на разпоредбите, уреждащи договора за поръчителство към менителничното поръчителство липсва съдебна практика при действието на новия ГПК, обстоятелство обуславящо наличието на основание за допустимост по по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.07.09г. по г.д. №422/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.02.09г. по т.д. № 757/08г. на ОС-г. Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.07.09г. по г.д. №422/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.02.09г. по т.д. № 757/08г. на ОС-г. Пловдив.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметката на ВКС 4000 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представят платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: