О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 21.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2514 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх. Nо 419/ 25.03.2008 година на С. В. Т. от гр. Р. срещу въззивно Решение No 83 от 14.02.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1064/2007 година на Плевенския окръжен с. , с което е оставено в сила Решение Nо 88 от 28.06.2006 година постановено по гр.д. Nо 527/2006 година на Плевенския районен с. по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ срещу Р. съд-гр. Р. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила- чл.188 ГПК /отм./ и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния с. с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществен материално правен въпрос- относно мотивиране на заповедта за уволнение, разрешен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС като са посочени : Решение Nо 1506/99 г. по гр.д. Nо 408/99 година на III г.о., Решение Nо 1803/2001 г. по гр.д. Nо 24/2001 г. на III г.о., Решение Nо 1590/2007 г. по гр.д. Nо 280/2007 г. на III отд., Решение Nо 1326 /99 г. по гр.д. Nо 219/99 година на III отд. , Решение Nо 1440/2005 г.по гр.д. Nо 974/2003 г. и Решение Nо 1506/99 г. по гр.д. Nо 408/99 г. на III отд. на ВКС.
С атакуваното въззивно решение, окръжният с. в правомощията си на въззивна инстанция е приел, че решението на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове на С. В. Т. от гр. Р. по чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ за отмяна на уволнение по Заповед No 270 oт 18 .11.2005 година на Председателя на РРС , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “деловодител”в Русенския районния с. и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ е правилно и го е оставил в сила.
Решаващият с. е приел, че уволнението на В. е извършено на основание чл. 189 ал.1 във вр. с 190 ал.1т.3 и т.7 вр. вр. с чл. 187 т.10 КТ, с оглед на констатациите на Комисия, назначена със Заповед Nо 235/04.10.2005 година на Председателя на РРС, по Протокол от 06.10.2005 година. По посочения Протокол, комисията, което обстойно е проверила работата на “деловодителя” С. В. Т. за времето 01.09.2004 г. – 04.10.2005 година , са установени системни нарушения на трудовата дисциплина , касаещи забавяне изпращането на жалби по 12 наказателно-административен характер дела, като това забавяне е от 2 до 11 месеца и осъществява грубо нарушение на чл.32 т.2 от ПСАРОВАС относно спазване изискването за движение на жалбите към по-горната инстанция в разумен срок.
Подаден писмен отговор от Председателя на Русенския районен с. в срока по чл.287 ГПК , се поддържа , че с касационната жалба на Т. липсва точна формулировка на разрешения в противоречие с трайната практика на ВКС съществен материално правен въпрос , а доколкото това касае провеждането на дисциплинарното производство, то с атакуваното решение, този въпрос не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВС и ВКС.
Състав на ВКС-първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
При преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – обективно съединяване на конститутивни искове и цената на осъдителния иск за присъждане обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, следва да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно допустимостта на касационната жалба от гл.т. на размера на обжалваемия интерес – над 1000 лв.
Поставеният с изложението съществен материално правен въпрос , с оглед на който касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, а именно този за спазване императивното изискване на закона за мотивиране на заповедта за уволнение- чл. 195 КТ от гл.т. на “конкретни факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, време и др.”, не е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, така като е цитирана по делото, поради което настоящият състав на ВКС счита , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
Релевираният материално правен въпрос безспорно може да бъде квалифициран като съществен, с оглед значимостта на мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение с оглед защитата на правото на труд на всеки работник или служител.
Трайната съдебна практика по приложение разпоредбата на чл. 195 КТ, без отклонения , приема , че работодателят като субект на дисциплинарната власт следва обстойно да изложи мотиви за фактическите и правни основание , на който е предприето дисциплинарното уволнение на работника или служителя-ищец по иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ. С постановеното от въззивния с. решение решаващият с. се е произнесъл по законосъобразността на наложеното най- тежко дисциплинарно наказания- дисциплинарно уволнение на С. Т. , след като е прел, че атакуваната заповед с иска за отмяна на незаконното уволнение, е мотивирана както от фактическа страна- констатациите по посочения протокол на специално назначената комисия, извършила проверка по цитираните дела, така и правна страна- основанията на нарушаване на трудовата дисциплина , поради което и не може да се приеме , че това решение е в противоречие с константната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Въведените доводи с касационната жалба са доводи, касаят пороци за качеството на съдебния акт от гл.т. на неговата процесуално-правна законосъобразност/ т.е. правилната преценка на доказателствата по делото/, поради което същите не могат да обусловят и обосноват наличие на релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба по касационната жалба вх. Nо 419/ 25.03.2008 година на С. В. Т. от гр. Р. срещу въззивно Решение No 83 от 14.02.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1064/2007 година на Плевенския окръжен с. , с което е оставено в сила Решение Nо 88 от 28.06.2006 година постановено по гр.д. Nо 527/2006 година на Плевенския районен с. по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 -3 КТ срещу Р. съд-гр. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: