О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София , 02.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….януари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В.
гр.дело № 3276/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 347 от 28.02.2008 г. по гр.д. №72/2007 г. на Хасковски окръжен съд, действащ като въззивна инстанция е отхвърлен иска, предявен от Н. Д. против М. на о. за признаване на наследниците на В. Д. за собственици по земеделска реституция на недвижим имот от 1030 кв.м. в гр. Д. и осъждане на министерството да им предаде владението на имота на основание чл.108 ЗС.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на жалбата се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния и Върховния касационен съд. Молят за отмяна на решението и уважаване на иска.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С решение № 2* от 13.04.2000 г. на поземлената комисия в Д. в полза на наследниците на В. Д. е възстановена в стари реални граници бивша земеделска земя, в местността “Ч”, представляваща имот пл. № 1* по плана на града от 1951 г. Имотът се заема от М. на о. , поради което срещу него е предявен ревандикационен иск. За да отхвърли иска въззивният съд приел, че имотът не е бил внесен в ТКЗС, а е бил отчужден по реда на ЗПИНМ, поради което неправилно е възстановен от поземлената комисия и решението й не може да легитимира ищците като собственици.
С решението съдът се е произнесъл по съществения матералноправен въпрос за съотношението между двата вида одържавяване – коопериране на земите и отреждането им за мероприятия по благоустройствените закони, по какъв ред следва да се възстановяват такива земи и как се легитимират собствениците им по ревандикационнии искове, предявени срещу трети лица. Застъпено е и становище, че след отчуждаването имотът е загубил предназначението си на земеделска земя и затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Относно допустимостта на обжалването касаторът се позовава на противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на ЗСПЗЗ- чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице условията за допускане разглеждането на касационната жалба. На съда е служебно известно, от разгледаните дела за други имоти в Д. , обхванати от същата регулация от 1951 г. и отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, че има установена съдебна практика и че решението, което е предмет на жалбата не е в противоречие, а съответства на тази практика на Върховния касационен съд. Такива са решения № 849/ 26.06.2006 г. по гр.д. № 462/ 2005 г. на ВКС, ІV- б г.о., решение № 144/ 21.02.2006 г. по гр.д. № 2905/ 2004 г. на ВКС, ІV- а г.о., решение № 954 / 19.07.2006 г. по гр.д. № 933/ 2005 г. на ВКС, ІV- а г.о., решение № 849 / 2.06.2008 г. по гр.д. № 4008/ 2007 г. на ВКС, V г.о. , решение № 861/ 20.06.2006 г. по гр.д. № 898/2005 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Всички имоти, спорът за собствеността на които е бил предмет на разглеждане по тези дела, са били включени в регулационния план на града от 1951 г. и отредени за мероприятия по уличнорегулационния план. С оглед на тези данни и при отсъствието на доказателства, че ТКЗС е образувано преди влизане в сила на регулационния план от 1951 г. съдилищата са приемали, че първото одържавяване на имотите е именно по този план и възстановяването им е следвало да се извърши по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., а не по ЗСПЗЗ. Настоящият случай като фактическа обстановка не се отличава от тези, по които ВКС се е произнесъл, тъй като и по настоящото дело не е имало доказателства, че ТКЗС е образувано и наследодателката е станала член- кооператор и внесла земите си преди отреждане на имотите за мероприятие по регулационния план, поради което и дадените разрешения трябва да са идентични. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че не е налице противоречива съдебна практика и решението съответства на практиката на Върховния касационен съд, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Н. Д. Д. от гр. Д. против решение № 347 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 72/ 2007 г. на Хасковски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: