ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. София, 05.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3691 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „С” АД срещу решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 4779/03 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата Я. Е. Х.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ. Сочат се основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че не налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен въпрос. Това налага да се сравнят въззивното решение с посочената съдебна практика. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 01.04.2003 г. по гр. д. № 6206/02 г. на Софийски районен съд с което са уважени предявените от Я. Х. искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ. Присъдил е на основание чл. 116 ал. 3 ГПК /отм./ законната лихва върху сумата 2 226 лв. считано от 23.05.2002 г. до окончателно изплащане на сумата. Въззивният съд е приел че не е налице фактическия състав за уволнение на посоченото основание, тъй като в заповедта за уволнение не са изложени конкретни мотиви свързани с уволнението на посоченото основание, а само че липсват качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената работа. Цитираната от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, е в потвърждение от приетото от него. В решение № 713 от 04.07.1995 г. по гр. д. № 287/95 г. на ВКС III ГО са посочени кои са елементите от фактическия състав за прекратяване на трудовия договор по чл. 328 ал. 1 т. 5 от К. на труда. Тези елементи са изрично посочени от съда във въззивното решение и са обсъдени от него. Решение № 31 от 23.01.2002 г. на ВКС III ГО също не подкрепя тезата на касатора. В него съдът е приел, че неизпълненото задължение на работодателя да мотивира заповедта, след като прекратяването на трудовия договор е на обективното основание по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, води до нейната незаконосъобразност тъй като е невъзможно извършването на преценка дали са налице условията за прекратяване на договора. Посочено е, че липсата на мотиви в издадената заповед не може да се преодолее чрез въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за действителност на волеизявлението на работодателя. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, като изрично е прието че заповедта за уволнение не е мотивирана.
Касаторът сочи като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според него формулирания в жалбата съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 4779/03 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: