ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 66
София, 05.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 431-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”ЕООД-г. Варна срещу въззивното решение от 31.03.08г. по г.д. № 2552/07г. на ОС-г. Варна, с което е отменено решението от 30.08.05г. по г.д. №4076/04г. на РС-г. Варна и вместо него е постановено друго с което е обявен за окончателен сключения между И. В. Н. от г. Варна и “М” ЕООД-г. Варна предварителен договор от 7.04.03г. за покупко-продажба на л.а. “Ф”, ДК №Б3511 СМ с цена на договора 9500 лв.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС и съдилищата/чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
1. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, а именно че процесният договор от 7.04.03г. неправилно е бил квалифициран от въззивният съд като предварителен договор. В тази връзка се обосновава тезата, че този договор има правната характеристика на договор за оперативен лизинг, при което положение обявяването му за окончателен по реда, предвиден в чл.19 ал.3 ЗЗД е в нарушение на закона-чл.342 ТЗ, в подкрепа на което сочи практика на ВКС-решение №67/28.01.02г.
Обосноваването в касационната жалба на отменителното основание, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК се състои в посочването на решение от 8.11.05г. по г.д. №292/05г. на РС-Варна.
Касаторът релевира в касационната жалба и отменително основание, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поддържа, че в сключения между страните договор не е предвидена възможност собствеността да бъде прехвърлена по съдебен ред.
Предмет на делото е предявен от предявен от И. В. Н. от г. Варна срещу “М” ЕООД-г. Варна иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор от 7.04.03г. за покупко-продажба на л.а. “Ф”, ДК №Б3511 СМ с цена на договора 9500 лв. за окончателен.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска в изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение №930/26.11.07г. по г.д. №522/07г. на ВКС-ТК са обсъдени и преценени всички релеванти доказателства и е направен извод, че процесния договор от 7.04.03г. за покупко-продажба на л.а. “Ф”, ДК №Б3511 СМ с цена на договора 9500 лв. има всички белези на предварителен договор по смисъла на чл.19 ал.2 ЗЗД. При тълкуване клаузите на договора от 7.04.03г. при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че общата воля на страните е била да бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба на л.а. “Ф”, ДК №Б3511 СМ с цена на договора 9500 лв. По делото е установено, че И. В. Н. от г. Варна е заплатил сумата 9500 лв. на “М” ЕООД-г. Варна-разписка от 7.04.03г. за 5500 лв. и 8 бр. разписки, приложени по делото от 2003г. по 500 лв. всяка една от тях.
Това, че в съдържанието на договора от 7.04.03г. за покупко-продажба на л.а. “Ф”, ДК №Б3511 СМ не е предвидена изрично възможността той да бъде обявен за окончателен при условията на чл.19 ал.3 ЗЗД не означава, че договора няма белезите на предварителен. Потестативното право, предвидено в цит. чл.19 ал.3 ЗЗД е законоустановено и това, че не е предвидено в предварителния договор, не означава че купувача не разполага с него.
Следователно правилно въззивният съд е квалифицирал правното основание, което черпи исковата претенция в разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗЗД, предвид характера на правоотношението, породено между страните по делото от сключения от тях предварителен договор.
Ето защо ВКС-ТК намира, че в случая не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая съществения правен въпрос по делото е решен правилно при точното прилагане на закона.
2. И. В. Н. от г. Варна е подал на основание чл.274 ал.3 т.2 ГПК частна касационна жалба срещу въззивното решение от 31.03.08г. по г.д. № 2552/07г. на ОС-г. Варна, в частта му за съдебните разноски за разликата над 812.40лв. до 1312.40 лв. Излага съображения, че неправилно въззивният съд не е зачел представената от него фактура за заплатено допълнително възнаграждение за защита от адвокат в размер на 500 лв. Развива съображения, че тези разноски са действително направени от него, поради което те следва да му бъдат присъдени.
ВКС-ТК намира, че в случая не са налице отменителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК на решението от 31.03.08г. по г.д. № 2552/07г. на ОС-г. Варна, в частта му за съдебните разноски за разликата над 812.40лв. до 1312.40 лв. Това е така защото от данните по делото се установява, че фактурата, удостоверяваща заплатеното от И. В. Н. допълнително възнаграждение за защита от адвокат в размер на 500 лв. е представена след приключване на устните състезания пред въззивния съд, проведени на 27.02.08г./вж.молба вх. № 1* от 13.03.08г./, поради което правилно така направените допълнителни разноски от ищеца не са взети предвид от него.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба на “М”ЕООД-г. Варна и в частната касационна жалба на И. В. Н. от г. Варна основания за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.03.08г. по г.д. № 2552/07г. на ОС-г. Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: