О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр.София, 10.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5648/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е образувано по служебно повдигната от Благоевградски окръжен съд с определение № 3277/ 07.08.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 233/ 2013 г. препирня за подведомственост между съда и директора на Т. д. на Н. а. по п. – [населено място]. Висящото пред съда дело е образувано по жалба на [фирма] против действия на частен съдебен изпълнител рег.№ *** по изп.д.№ 2012795040871, образувано по възлагане от [община] за събиране на публични държавни вземания. Съдът е приел, че не е компетентен да разгледа жалбата и с определение от 02.04.2013 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил частната жалба за разглеждане от административния орган по реда на ДОПК. Административният орган е отказал да разгледа частната жалба и с писмо от 22.07.2013 г. е върнал жалбата на съда, който е издал определението, служещо като основание за образуване на настоящето производство.
Върховният касационен съд намира, че производството е образувано недопустимо. Административният орган, комуто е изпратено за разглеждане дело по компетентност от гражданския съд, не е оправомощен да оспорва съдебния акт (Определение на ВКС, ІV г.о. № 15/ 06.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 722/ 2010 г.). Ако се счита некомпетентен, органът може да повдигне препирня за подведомственост пред петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, доколкото правният въпрос, който се поставя е дали делото по жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител, комуто е възложено събирането на публично общинско вземане по ЗМДТ, е гражданско или административно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 5648/ 2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ИЗПРАЩА делото на директора на Т. д. на Н. а. за п. – С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Борис Илиев към определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д. № 5648/ 2013 г.
Оставам на различно мнение от мнозинството на състава на съда по процесуалноправния въпрос компетентен ли е административен орган, на който гражданският съд изпраща дело по подведомственост, да сезира петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС. Възможността в един състав да заседават съдии от различни съдилища е изключение, затова компетентността на този състав не може да е различна от изрично предвидената в закона. Съгласно чл.135 ал.4 АПК, смесеният петчленен състав може да разрешава само спорове за подсъдност, които са възникнали между общите и административните съдилища. Недопустимо е да се обосновава компетентност на този състав да разглежда спорове за подведомственост между общия съд и административен орган. Такава не е предвидена в закона, нито може да се обоснове по пътя на разширителното тълкуване, тъй като не следва да се подлагат на такова тълкуване правни норми, въвеждащи изключения. Налага се извод, че административен орган не може да сезира петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС по реда на чл.135 АПК, а ако такова сезиране все пак бъде извършено, то не може да доведе до надлежно произнасяне. Поради това с постановяване на настоящето определение не се решава проблемът, пред който е изправена очакващата произнасяне по жалбата й страна.
Този проблем следва да бъде разрешен при условията, предвидени в чл.16 ГПК. Когато съд и орган, които стои извън съдебната система, считат, че едно и също дело не им е подведомствено, този спор се решава от ВКС по инициатива на ищеца (респективно – жалбоподателят). Законът не се интересува дали органът е административен или не, т.е. с оглед позитивноправната уредба няма значение дали спорът е от гражданскоправен или от административноправен характер. Компетентността на ВКС да се произнесе по спора, ГПК свързва само с качеството на спорещите страни – съд и орган извън съдебната система. Настоящият случай очертава наличие на точно такъв спор, но за разрешаването му надлежно сезиране може да извърши само жалбоподателят [фирма]. Такова сезиране няма, спорът е повдигнат служебно от съда, без той да има такива правомощия. Принципът на служебното начало дава възможност съда да извършва служебно единствено предвидените в закона процесуални действия и да съдейства на страните, но не и да извършва процесуални действия от името на последните. Кодексът не предвижда правомощие за съда да повдига спор за подведомственост и определението, с което това е сторено, е недопустимо и не може да сезира валидно касационната инстанция. Производството по делото следваше да бъде прекратено, без да се взема отношение по съществото на спора за компетентност, до извършване на валидно сезиране на ВКС от страна на жалбоподателя [фирма].
Тъй като мнозинството от състава на съда остана на становище, че административен орган, който спори за компетентност със съда, може да сезира валидно петчленен състав на ВКС и ВАС съгласно чл.135 ал.4 АПК, подписвам определението с особено мнение.
Съдия: