3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 660
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 7 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 147-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 22.10.2010г. по г.д.№4647/10г. на СГС-ІІІ“б”с-в, с което е оставено в сила решението от 11.08.09г. по г.д.№13116/08г. на СРС,ГО,32 с-в. С последното е прието за установено по отношение на “Т.”-ЕАД-г.С., че Д. С. К. от г.С. не дължи сумата 4977.26лв.-главница за ползвана топлинна енергия за периода м.октомври 1995г.-м.Март 2006 г., както и сумата от 2205.64лв.-изтекли лихви върху главницата към 30.05.06г. за топлоснабден имот, находящ се в[жк], [жилищен адрес] г.С..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд при постановяване на своето решение не е обсъдил релевантни за делото доказателства, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съставлявало основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ал.1 ГПК/отм./ от Д. С. К. от г.С. за недължимост на сумата 4977.26лв., представляваща цената на ползвана топлинна енергия за периода м.октомври 1995г.-м.Март 2006 г., както и на сумата от 2205.64лв., представляваща изтекли лихви върху главницата към 30.05.06г. за топлоснабден имот, находящ се в[жк], [жилищен адрес] г.С.. С тези суми Д. С. К. от г.С. е бил осъден на основание изпълнителен лист, издаден на основание чл.237 б.”к”ГПК/отм./.
По делото е безспорно установено, че по отношение на процесния имот[жк], [жилищен адрес] г.С. има извършено валидно плащане на потребената топлинна енергия за процесния период, факт който се признава и от касатора. Обстоятелството, че има непогасено задължение на Д. С. К. към [фирма]-г.С. за друг обект/ [жк], бл.269 вх.3, ап.63/ не обосновава изводи различни от тези, направени в обжалваното решение.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ е единствено и само недължимостта на исковата сума за обекта, посочен в изпълнителния лист. Непогасени задължения за друг топлоснабден от касатора имот са извън предметния обхват на този иск, който е предмет на настоящето дело.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки, поради което не е налице соченото от касатора основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и поддържаното от касатора, че въззивният съд при постановяване на своето решение не е обсъдил релевантни за делото доказателства.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 22.10.2010г. по г.д.№4647/10г. на СГС-ІІІ “б” с-в, с което е оставено в сила решението от 11.08.09г. по г.д.№13116/08г. на СРС, ГО, 32 с-в.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба Д. С. К. от г.С. следва да бъдат присъдени 200 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.10.2010г. по г.д.№4647/10г. на СГС-ІІІ “б” с-в, с което е оставено в сила решението от 11.08.09г. по г.д.№13116/08г. на СРС, ГО, 32 с-в.
ОСЪЖДА [фирма]-г.С. да заплати на Д. С. К. от г.С. 200 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: