4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
[населено място], 15.09. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4635 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е въззивно определение на Монтанския окръжен съд от 22.04.2014 г. по ч.гр.д. № 115/2014 г., с което е потвърдено определение от 16.01.2014 г. по гр.д. № 70021/2013 г. на Монтанския районен съд, с което е върната исковата молба на Л. М. Й. от [населено място], поради неотстраняване в срок на нередовностите й и е прекратено производството по делото.
Недоволен от определението на М. е частният жалбоподател Л. М. Й. от [населено място], който чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-М., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправния и/или процесуалноправен въпрос, решен в обжалваното въззивно определение и обусловил изхода на спора, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посочено е, че в случая законът е приложен неточно, тъй като частният касатор е изпълнил указанията на съда по отстраняване нередовностите на исковата молба. Представени са и писмени доказателства, които с оглед характера на касационното производство не могат да бъдат съобразени от настоящата инстанция.
Ответницата по частната жалба Д. К. Видова от [населено място], в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба [община] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Л. М. Й., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че ищецът е предявил срещу ответниците установителен иск за собственост на недвижим имот в [населено място] по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е индивидуализирал имота, а само е посочил, че е собственик на 401 кв.м. – част от имота, описан в нотариален акт № 131, рег. № 2117, д. № 918/1947 г., поради което правилно първоинстанционният съд с определение от 15.04.2013 г. по делото му е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да посочи конкретно имотът, за който претендира, че е собственик по актуалното му състояние и за каква част от него, както и да впише исковата молба. В изпълнение на тези указания ищецът е депозирал на 25.04.2013 г. молба-уточнение, с която е конкретизирал петитума на установителния иск за собственост – че претендира 309 кв.м. от имот 1045 по плана на [населено място] от 1956 г. и е представил незаверено копие от скица № 237/2003 г. на този имот. С определение на съда от 05.12.2013 г. на ищеца му е дадена нова възможност в двуседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата си молба като индивидуализира претендирания недвижим имот по площ, съседи и граници, както и идентичността му по плана от 1956 г. и одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] от 2006 г., за което да представи актуална скица във връзка с издаденото му за това съдебно удостоверение на 10.06.2013 г., което той не е сторил, поради което въззивният съд е приел в обжалваното определение, че правилно първостепенният съд на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба, поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частният касатор не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. за да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че макар неправилно въззивният съд да е приел, че касаторът ищец не е изпълнил указанието да впише исковата си молба, което е сторено от него, това опущение не се е отразило на крайния извод на съда, тъй като ищецът не е отстранил другите недостатъци на исковата си молба по предявения установителен иск за собственост, свързани с индивидуализацията и идентичността на процесния имот, поради което правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната, поради неостраняване в срок нередовностите й.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Монтанския окръжен съд от 22.04.2014 г. постановено по ч.гр.д. № 115/2014 г., по частна касационна жалба с вх. № 1761/35967 от 13.05.2014 г. на Л. М. Й. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :