О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 18.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4740/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 484 от 1.12.2014г. по гр.д.№ 1226/2013 г. на Видински районен съд, потвърдено с решение № 53 от 11.05.2015 г. по гр.д.№ 85/ 2015 г. на Видински окръжен съд, е признато за установено по отношение на ответниците П. В. Д. и З. А. З., че ищецът А. З. Д. е собственик на ? ид.ч. от един апартамент в [населено място], [улица], ет.4, ап.8. Вторият иск за признаване на А. З. Д. за собственик и на ? ид.ч. от същия апартамент на основание давностно владение е отхвърлен.
Въззивното решение е обжалвано от ответниците, които възразяват срещу признаването на ищеца за собственик на ? ид.ч. от апартамента. В жалбите си развиват оплаквания за необоснованост на решението, както и за нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението към жалбите се поставят два процесуалноправни въпроса- за задължението на въззивния съд 1. Да обсъди всички доказателства по делото и доводите и исканията на страните и 2. Да даде указания на страните относно възможността да посочат относими за делото доказателства, които са пропуснали в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания от първоинстанционния съд. Поставят се и материалноправни въпроси във връзка с отказа от наследство, неговата нищожност и кога е налице мълчаливо приемане на наследството. Сочи се практика на ВКС- ТР №1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на която се твърди, че въззивното решение противоречи, с което се обосновава искането касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът А. З. Д. оспорва касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищецът А. З. Д. и П. В. Д. са наследници / син и съпруга/ на общия наследодател З. М. Д., след смъртта на когото ищецът е получил от апартамента дял от ? ид. част, а ответницата 3/4 ид.ч. / 1/2/ като преживяла съпруга по отношение на имот, който е в режим на С. и ? ид.ч. по наследство/. С оглед направения от ответницата отказ от наследство ищецът е поискал да бъде признат за собственик и на нейната ? ид.ч. от имота. Ответницата е противопоставила възражение, че отказът е недействителен, тъй като е предшестван от мълчаливо приемане на наследството. Навела е доводи и факти, с които обосновава това становище. Съдът не е уважил възражението, приел е, че отказът от наследство е валиден и на това основание ищецът е придобил и наследствения дял на майка си от ? ид.ч., при което общо с неговата част от ? ид.ч. става собственик на половината от апартамента. Другата ? ид. ч. е прехвърлена на втората ответница З. А. З..
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от ответниците правни въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване. Всички доводи и възражения, направени от касаторите, както и представените от тях доказателства са обсъдени подробно и в тяхната съвкупност и във връзка с останалите доказателства по делото. Не е допуснато противоречие и с т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивния съд, тъй като докладът по делото, направен от първоинстанционния съд / опр. от 11.03. и от 3.06. 2014 г./, е бил пълен и изчерпателен и е отговарял на всички изисквания на чл.140, ал.3 и чл.146 ГПК. Направен е след представяне на подробни становища от страните по делото, в които са очертани спорните моменти, обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и са дадени указания за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства. Конкретно на П. Д. са дадени указания, че следва да представи доказателства за приемане на наследството, което включва установяване на всички факти и обстоятелства относно поведението на наследника, от които може да се направи извод за такова приемане.
Няма основание за допускане на касационното обжалване и по материалноправния въпрос. По въпроса кога е налице мълчаливо приемане на наследство има обилна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и решението му не й противоречи. Както се приема и в представените съдебни решения-р.№ 535/2.09.2011 г. по гр.д.№ 92/ 2010 г. на ВКС, II г.о., р.№ 395/ 4.11.2010 г. по гр.д.№ 309/ 2010 г. , II г.о., р.№ 54/ 3.05.1961 г.по гр.д.№ 36/ 61 г., ОСГК, р.№ 68/13.09.2010г. по гр.д.№ 3382/ 2008г., IVг.о., , а също и в т.14 от ППВС № 4/ 64 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приема наследството. Волята на наследника за приемане на наследството трябва да е ясно изразена и да не буди никакви съмнения. В ППВС № 4/ 64 г.се дава пример с подаването на декларация за облагане с данък върху наследството, но и за това действие се казва, че то е само една възможност, която сочи на мълчаливо приемане на наследството. Затова практиката се е ориентирала да не се посочва отнапред и еднозначно кои действия изразяват мълчаливо приемане на наследство, а всеки случай да се разрешава с оглед на конкретните доказателства по делото и установените факти, от които може да се извлече ясно волята на наследника.
Съобразено с тази практика е постъпил и въззивният съд, като на стр.18 и 19 от решението е изследвал както писмените, така и гласни доказателства и е изложил обосновани съображения за правните и фактически изводи, до които е достигнал. Даденото разрешение на правния въпрос е обусловено от конкретните доказателства по делото, а не е резултат на противоречие с практиката, поради което по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Развитите от касаторите съображения в тази насока са всъщност за необоснованост на решението, която като порок не може да бъде проверявана на този етап от производството.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 11.05.2015 г. по гр.д.№ 85/ 2015 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: