О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София, 20.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2522 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу определение № 833 от 31.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 491/14 на П. , с което е потвърдено разпореждане № 10 775 от 21.12.2013 г. по гр.д. №3150/12 на ОС-Пловдив, с което въззивната жалба срещу постановеното първоинстанционно решение по същото дело е била върната на основание чл.262 ал.2,т.2 ГПК, поради неотстраняване в срок на нейните недостатъци- прилагане към въззивната жалба на документ за внесена държавна такса, съгласно чл.261 т.4 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната жалба Н. М. Б. в отговора си подаден от страна на нейния пълномощник изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е констатирал, че ОС е оставил без движение производството по въззивна жалба вх.№ 24 432 подадена в законовия срок срещу постановеното от същия съдебен състав първоинстанционно решение с указания за внасяне в едноседмичен срок на държавна такса, съгласно чл.261 т.4 ГПК. След връчването на 25.09.2013 г. на съобщение за горните указания на съда за отстраняването на този недостатък на процесуалния пълномощник на въззивника от страна на последния липсва изпълнение на същите в дадения от съда срок за това. В последствие с ново разпореждане от 23.10.2013 в отговор на молба-становище на въззивника, че не следва да внася държавна такса по жалбата, поради незавършено друго производство за допълване на същото решение, съдът отново повторно е указал на последния, че следва да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 806,19 лева, което му е съобщено на 08.11.2013 г.. Отново е последвало неизпълнение на разпореждането на съда, което е довело и до постановяването на разпореждането от 21.12.2013 г. за връщане на въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, вместо да формулира правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор по приложението на 262 ал.2,т.2 ГПК, които да се подложат на селекция по допълнителните основания в т.1-т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е изложил като правен въпрос, дали молбата за откриване на производство по несъстоятелност е достатъчно основание за спиране на исковото производство, който е напълно несъотносим към конкретното произнасяне на въззивния съд с обжалваното определение. Следва да се отчете, че касационното обжалване на определения, съгласно чл.274 ал.3 ГПК е поставено в зависимост от изпълнение на визираните в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускането му. Ето защо пропускът на касатора да обоснове тези предпоставки като липсата на правен въпрос, обусловил конкретното произнасяне на съда , относно връщането на въззивната жалба , поради невнасянето на държавна такса по нея в съответния срок и непосочването въобще на конкретни допълнителни основания за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК възпрепятстват това- ТР №1/19.02.2010 г., поради което и не следва да се допуска касационно обжалване по настоящата жалба .
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 833 от 31.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 491/14 на П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.