О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр.София, 21.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 576/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. С. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 1094/ 2004 г., с което е върната касационната й жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение от 31.05.2010 г. Връщането е постановено на основание чл.286 ал.1 т.1 от ГПК, поради подаване на жалбата след изтичане на законоустановения срок.
Жалбоподателката поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като не е била редовно уведомена за постановеното по делото решение. Съобщение за изготвянето на това решение не й е било връчвано, а оформянето му като връчено при отказ на Е. Р. С. според нея е нередовно, тъй като при отказ съобщение може да бъде връчено само лично на адресата. Поради това счита, че не е била редовно уведомена за решението, по отношение на нея не е започнал за тече срок за обжалване и не е имало основание касационната й жалба да бъде счетена за просрочена и върната. Моли актът, с който това е сторено, да бъде отменен.
Ответната по частната жалба страна Е. Б. Б. оспорва частната жалба. Счита, че Р. С. е била надлежно уведомена за постановеното решение и подадената след изтичане на срока за обжалване жалба правилно съдът е счел за просрочена. Моли атакуваното разпореждане на бъде потвърдено.
Ответните по частната жалба страни Американски университет -гр.Б., О. К. С., Д. К. Й., Й. П. Ц. – Д. и В. Д. Б., не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Обжалваното по касационен ред въззивно решение е постановено на 31.05.2010 г., а съобщения за него с приложен препис са изпратени до страните по делото на 08.06.2010 г. Съобщението до Р. С. е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е извън София за неопределено време. На 13.07.2010 г. е изпратено ново съобщение с препис от решението, което е върнато от длъжностното лице по призоваването с отбелязване, че е връчено при отказ на Е. С. на 13.09.2010 г. Отбелязването е удостоверено с подписа на един свидетел, чиито три имена и адрес са посочени в призовката. Срокът за обжалване на въззивното решение по отношение на Р. С. е изтекъл на 13.10.2010 г. На 30.03.2011 г. тя е подала касационна жалба срещу съдебния акт, която е върната като просрочена с обжалваното в настоящето производство разпореждане.
Това разпореждане е законосъобразно. Както се сочи в приложени по делото молби, изходящи от Р. и Е. С., същите са роднини по сватовство – Е. С. е съпруга на О. С., син на жалбоподателката Р. С.. Двете са посочили общ адрес за призоваване – [населено място], [жк], [жилищен адрес] – и не се спори, че живеят в посочения апартамент. В този смисъл няма съмнение, че Е. С. се явява лице от „домашните” на Р. С. по смисъла на чл.47 ал.1 от ГПК (отм.). Такова лице няма право да откаже получаване на призовка, адресирана до някой от домашните му. Може да не се съгласи да приеме призовката съсед, домоуправител или друго лице, към което призовкарят се е обърнал, но адресатът на призовката и неговите домашни не могат да откажат получаването й. Ако все пак такъв отказ бъде направен, законът третира съобщението за редовно връчено, стига да е удостоверено с подписа на свидетел, чиито имена и адрес трябва да са посочени. Тъй като тези предпоставки в случая са налице, считано от 13.09.2010 г. Р. С. е надлежно уведомена за постановеното решение и по отношение на нея е започнал да тече срок за обжалването му. Подадената след изтичане на този срок касационна жалба е просрочена и правилно е била върната от въззивния съд, съгласно чл.286 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски градски съд от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 1094/ 2004 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: