О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София 23.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1456 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д. чрез особен представител адв.А. Ч. срещу решение от 30.10.12г.,постановено по в.гр.дело № 11091/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 15.06.11г. по гр.дело № 35831/10г.на СРС,49 състав и е постановено друго,с което е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД предварителен договор от 31.03.10г.,с който К. Д. Д. и С. Н. Д. продават на С.В. С. за продажна цена от 35 000 лв,която е изцяло изплатена от купувача, два поземлени имота в землището на [населено място],район „П.”,придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата С. В. С. моли да не се допуска до касация решението на въззивния съд.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел,че между страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажби на процесните недвижими имоти,в който се съдържат съществените условия на окончателния договор;ищцата е изпълнила задължението си за заплащането на уговорената продажна цена за двата имота в размер на 35 000 лв и към настоящия момент договорът е действащ,като срокът за сключване на окончателния договор е изтекъл на 31.05.10г.,т.е.задължението за сключване на окончателната сделка е станало изискуемо на 1.06.10г.;
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочена хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросът за тълкуването на договора и приложимостта на чл.20 ЗЗД не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.По същността си този въпрос касае правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон,поради което подлежи на обсъждане в производството по чл.290 ГПК.В случая не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезата на т.3 от посочения законов текст.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30.10.12г.,постановено по в.гр.дело № 11091/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.