4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
С., 25,10,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1087 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7490 от 6.VІІІ.2010 г. на М. /МБАЛ/ [фирма]-гр. В. против решение № 332 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 73/2010 г., с което, на основание по чл. 74 ТЗ, са били отменени взетите на проведеното на датата 4 юни 2009 г. общо събрание на акционерите в това д-во решения по т.т. 6 и 7 от дневния му ред.
Оплакванията на касатора МБАЛ АД-гр. В. са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като се инвокират доводи, че в условията на ограничен въззив, регламентиран с разпоредбата на чл. 269 ГПК, САС е дължал произнасяне само по изрично наведените с жалбата на [община] основания за неправилност на първоинстанционното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът МБАЛ АД обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по решаван противоречиво от съдилищата материално- и процесуалноправен въпрос: „дали когато в покана за провеждане общо събрание на акционерите не са били формулирани конкретни предложения за решения, се опорочава процедурата по свикването му, при условие че в самите материали, в които се съдържат подробности и конкретизация относно решенията по отделните точки от дневния ред, са били предоставени на разположение на акционерите, за да се запознаят с тях”. Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК била налице, защото ВКС следвало да разреши същия правен въпрос „чрез тълкуване, с което да се преодолее неяснотата и противоречието на правните норми”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на направени за настоящето пр-во разноски в размер на платеното за един адвокат възнаграждение от 500 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на МБАЛ [фирма] – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението към жалбата си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК регистрираният като АД касатор е формулирал въпрос, който няма нито процесуално-, нито материалноправно естество, тъй като във всеки конкретен случай на предявен иск по чл. 74 ТЗ, подлежи на установяване тъкмо фактът съобразена ли е била конкретна покана за свикване на общо събрание на такова д-во с императивното изискване по чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ в нея кумулативно да се съдържа не само дневен ред на въпросите предложени за обсъждане, но също „и конкретни предложения за решения”. Точно в този смисъл (че изискването в поканата за свикване на събрание на АД да са формулирани предложения за решение е с императивен характер) е представеното с изложението на касатора към жалбата му решение № 250 на състав от бившето V-то г.о. на ВКС от 31.ІІІ.2000 г., постановено по гр. дело № 1329/99 г., а също и влязлото в сила Р. № 129 на Бургаския апелативен съд от 12.ХІІ.2003 г. по т. д. № 172/03 г.
Същевременно настоящият съдебен състав констатира, че в изложението на МБАЛ АД-гр.- В. към жалбата му липсват доводи за противоречия и неясноти на въпросната законова разпоредба, отнасяща се до задължителните реквизити на писмената покана за свикване на общо събрание на АД, подлежаща при това и на обявяване в търговския регистър, поради което приложно поле на касационния контрол не е било надлежно обосновано и в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК касаторът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на [община] направените разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в от 25.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 73/2010 г.
О С Ъ Ж Д А М [фирма] – [населено място], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на [община] съдебно-деловодни разноски за настоящето производство по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА 500 лв. /петстотин лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2