О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
ГР. София, 03.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.11.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №5515/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Г. Т. срещу определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1804/15 г. от 23.09.15 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с присъждане на направените за производството разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му..
Ответницата по частна жалба Р. С. я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е допустима, но неоснователна.
С обжалваното определение на ВКС , четвърто г.о. е прието, че подадената от Г. Т. молба от 21.05.15 г. е за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, с присъждане на направените от страната такива, удостоверени с адв. пълномощно и фактура. По делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението / или определението/ в частта за разноските, поради което молбата е приета за недопустима, съобр. указанията в т.9 от ТР №6/12 г. на ОСГТК, и е оставена без разглеждане.
ВКС на РБ, състав на трето г.о., намира обжалваното определение за правилно: в него искането на молителката по чл.248 ГПК законосъобразно е квалифицирано като такова за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските – съдът вече се е произнесъл по искането й за разноски в определението по чл.288 ГПК, като в мотивите е приел, че разноски не следва да се присъждат на отв. по касационна жалба, поради липса на надлежни доказателства, че са направени пред ВКС.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. т. 8 и 9 от тълкувателно решение № 6/6.ХI.2013 г. на О. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Но молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. След като в процесния случай предходният тричленен състав на ВКС още с постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение от 15.05.15 г. се е произнесъл за разноските, поискани от ответницата по касационната жалба, като е отказал да ги присъди поради недоказаност, то оставената без разглеждане нейна последваща молба за осъждане на касатора да заплати разноските, няма вече естеството на такава за допълване, а е за изменение на същото определение, слагащо край на касационното производство. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. опр. по ч.т.д. №4326/13 г. на първо т.о.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка, че в случая е направен само един разход и затова списък по чл.80 ГПК не е необходим; освен това в случая се иска изменение не на решение, а на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските.
В ТР №6/13 г., т.2 е прието, че страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В цитираната и от предходния състав на ВКС т.9 от същото ТР №6/13 г. е прието, че според разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. Предвидените в чл.248 и чл.80 ГПК предпоставки за допълването и изменението на решението в частта за разноските се отнасят и за определението по чл.288 ГПК, като акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 ГПК. Причините, поради които искането за разноски не е уважено при първото произнасяне за тях с опр. по чл.288 ГПК, са ирелевантни в това производство.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.09.15 г. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1804/15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: