ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 660
[населено място], 03.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч.т.дело № 2784 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца П. П. С. чрез процесуален представител адв. С. Г. срещу определение № 148 от 14.06.2018 г. по в. т. дело № 373/2017 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател /въззивник във въззивното производство/ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 33 от 26.02.2018 г. по в. т. дело № 373/2017 г. на Апелативен съд Велико Т. в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд не е съобразил, че е уважен отделен иск за нищожност на договора за банков кредит, а не е прогласена нищожността само на отделна негова клауза. Частният жалбоподател поддържа, че чл. 7 от процесния договор касае цената на кредита, която е в размер 39 000 евро или 76 277,37 лв. Поради това, че цената на иска е в размер 39 000 евро или 76 277,37 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за адвокат за една инстанция е в размер 2 818,32 лв. Частният жалбоподател излага съображения, че размерът на дължимото от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде 11 273,28 лв. поради това, че делото се е развило пред четири инстанции, а не както е приел въззивният състав – 5 636,64 лв.
Релевира доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК и в частта относно претендирания ДДС, тъй като доказателствената тежест за регистрацията по ДДС е обърната. Поддържа, че съдът е длъжен да начисли съответния размер ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, без да изисква доказателства за регистрация по ДДС. Моли определението да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер общо 11 273,28 лв., а дължимият ДДС в размер 2 254,56 лв. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба, като релевира възражения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Излага съображения, че разноските, присъдени на адв. С. Г., са определени правилно, в съответствие с правната сложност на казуса и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В подадения отговор поддържа становище, че искът е уважен частично, поради което дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да се редуцира с 1/2, както правилно е приел съставът на Апелативен съд Велико Т.. Ответникът релевира възражение и доводи за прекомерност на искането за разноски и липса на представени доказателства за реално плащане на направени разноски и сключен договор за правна помощ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предоставения от въззивната инстанция срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молба вх. № 2499/03.05.2018 г., депозирана от П. П. С. чрез адв. С. Г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 33 от 26.02.2018 г. по в. т. дело № 373/2017 г. в частта за разноските, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за кредит, е уважен частично – единствено за клаузите на чл. 7 от Договора за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г., сключен между настоящия жалбоподател и „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], във връзка с клаузите на т. 9.1, изр. 2, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит. Изложил е съображения, че претенцията на П. С. е била за прогласяване нищожността на целия договор, а не само на отделни негови клаузи, като за разликата искът за нищожност на останалата част от договора за кредит е отхвърлен. Съдебният състав е определил дължимото адвокатското възнаграждение за едно инстанционно производство в размер 2 818,32 лв. и с оглед отхвърлянето на иска за прогласяване нищожност на договора за кредит в останалата му част по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожност на договора за ипотека по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 170 ЗЗД и евентуално съединените искове с правно основание чл. 27 ЗЗД за унищожаемост на договора за кредит и договора за ипотека, е редуцирал адвокатското възнаграждение за една инстанция с ?, т. е. с 1 409,16 лв. Предвид разглеждане на делото в четири производства /първоинстанционно, въззивно и касационно производство и повторно разглеждане на делото пред въззивен съд/ въззивният съд е присъдил общо за четирите инстанционни производства адвокатско възнаграждение в размер 5 636,64 лв.
С решение № 33 от 26.02.2018 г. по в. т. д. № 373/2017 г. въззивният състав след частична отмяна на решение № 70 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 1504/2012 г. на Окръжен съд Велико Търново, съдът е прогласил за нищожни клаузите на чл. 7 от договора за жилищен и ипотечен кредит от 09.07.2008 г., сключен между П. П. С. и „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], във връзка с клаузите на т. 9.1, изр. 2, т. 9.4 и т. 25.3 от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Въззивният състав е потвърдил горепосоченото първоинстанционно решение в останалата му част и е осъдил „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] да заплати на адв. С. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер 5 636,64 лв. – възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П. С., съобразно уважената част на исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 38, ал. 2 ЗАдв/. В случая Апелативен съд Велико Т. е уважил предявения иск за нищожност само относно горепосочените клаузи, като ги е обявил за нищожни, а в останалата част, с която са отхвърлени исковете е потвърдил първоинстанционното решение.
Според съществуващата константна практика на ВКС /решение № 76/15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 72/02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ исковете за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи на договор следва да се считат неоценяеми, когато се претендира частична нищожност на договора. Стойността на договора би била определяща за цената на иска, ако негов предмет е установяване несъществуването на целия договор. В настоящия случай, независимо от твърденията за нищожност поради неравноправен характер на отделни клаузи от договора за кредит, искането е за обявяване нищожността на целия договор. В посочения смисъл е и изразеното разбиране в отменителното решение № 175/07.11.2017 г. по т. дело № 141/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Предвид цената на иска по чл. 69, ал. 1 т. 4 ГПК 39 000 евро или 76 277,37 лв., дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2 818,32 лв. Поради обстоятелството, че не е уважен целият иск за нищожност на целия договор за кредит, а само на отделни договорни клаузи, то правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК въззивният съд е редуцирал адвокатското възнаграждение с ? или с 1 409,16 лв. Следователно за всички инстанционни производства дължимото адвокатско възнаграждение на адв. С. Г. е в размер общо 5 636,64 лв.
Възражението на ответника за недължимост не адвокатско възнаграждение поради липса на представени доказателства за реално плащане на направени разноски и сключен договор за правна помощ е неоснователен, тъй като процесуалното представителство е осъществено на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в който случай при осъждане на насрещната страна за разноски адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По въпроса за дължимостта на ДДС, начислен към адвокатското възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от адв. С. Г. правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. следва да включва ДДС. В посочения смисъл е и създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС – определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Липсата на представено с молбата по чл. 248 ГПК доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощения от ищеца адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/20114 г. адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър съгласно чл. 80, ал. 1 ДОПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 91 от 31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. Публичният регистър е общодостъпен и може да бъде направена справка за регистриране на съответния адвокат или адвокатско дружество в него. В конкретния случай адвокат С. Г. В. е регистрирана по ДДС, поради което неправилно въззивният съд не е присъдил съответния размер на дължимия ДДС или сумата в размер 1 127,33 лв., представляваща 20% върху дължимото адвокатско възнаграждение в размер 5 636,64 лв.
Въз основа на изложените съображения определението на Апелативен съд Велико Т. следва да бъде отменено и вместо това ответникът „Банка ДСК“ ЕАД да бъде осъден да заплати на адв. С. Г. сумата в размер 1 127,33 лв., представляваща ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение в размер 5 636,64 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът трябва да заплати на адв. С. Г. адвокатско възнаграждение в размер 939,44 лв. и ДДС върху него в размер 187,89 лв.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 148 от 14.06.2018 г. по в.т.дело № 373/2017 г. на Апелативен съд Велико Т. и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 33 от 26.02.2018 г. по в. т. дело № 373/2017 г. на Апелативен съд Велико Т. в частта за разноските като ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Московска“ № 19 да заплати на адвокат С. Г. от САК, [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 допълнително сума в размер 1 127,33 лв. /хиляди сто двадесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер 5 636,64 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Московска“ № 19 да заплати на адвокат С. Г. от САК, [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в размер 939,44 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. сума в размер 187,89 лв. /сто осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.