4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.660
София, 30.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3054/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и П. А. К. от [населено място] против решение №213 от 17.07.2014 г. по т.д. № 206/2014 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторите, чрез процесуалния си представител – адв. М., са поддържали основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Развили са пространни общи оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с недопускане на доказателствени искания на въззвниците – настоящи касатори, като страната не е уточнила какви са тези искания и каква е относимостта им към решаващите изводи на съда, нито е конкретизирала оплакването си за това, че съдът се е произнесъл над поисканото „ по въпроси, които не са предмет на спора”. От тези общи оплаквания може да бъде изведена единствено неудовлетвореност от определения размер на претенцията. В заключение е заявено, че „ съдът служебно и при груби нарушения на чл.6,ал.2 от ГПК и чл.269 от ГПК се е произнесъл по непредявено основание и срок във въззивната жалба, като в този смисъл отменил първоинстанционното решение”, във връзка с приетото, че размера на задължението следвало да се установи „не до датата на прекратяване на лизинговия договор едностранно”, а до 02.11.2012г. По оплакването за това, че съдът бил „излязъл извън предмета на правния спор”, страната е посочила, че решението противоречи на общо изброени актове ВКС. Поддържано е и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, чийто текст е възпроизведен, като по отношение на това основание е посочено, че по идентични казуси било прието друго „ изцяло в подкрепа на възраженията на ответниците”. Също така общо е поддържано противоречие с решение на ПзОС, на П. и определение на ВКС. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е дефинирано основанието като такова, по което правният въпрос е бил разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, като в заключение е формулиран въпроса : „ Следва ли въззивния съд да разглежда непредявени в заповедното производство и исковата молба основания и да установява служебно нова фактическа обстановка, различна от установената и приета за безспорна от страните по делото”.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Същият е поддържал довод за недопустимост на акта, заявявайки, че съдът се е произнесъл над поисканото и на непредявено основание. Този довод не е подкрепен с конкретни данни а с общи оплаквания, по които не са посочени дори въпросите, които според страната са разгледани без да бъдат заявени. Извън липсата на конкретност, доводът е основан и на фактически невярното твърдение, че съдът е постановил отмяна на първоинстационното решение, с оглед размера на претенцията. Видно от диспозитива на акта, то същият е потвърдил изцяло решението на първостепенния съд, като изложеното лаконично оплакване, свързано с размера на задължението няма връзка с мотивите на съда. И тъй като производството е било образувано по предявен иск по чл.422 ГПК, то съдът изцяло в съответствие с очертания в заповедното производство предмет е разгледал претенцията, като не е постановил нищо различно от заявеното с нея, а и такова конкретно твърдение касаторът не е обосновал. Съдът е съобразил също така както рамките на заповедното производство, очертаващи предмета на спор, така и възобновената пред него висящност на спора единствено по жалба на настоящите касатори и в рамките на уважената част от иска, тъй като в останалата част решението е влязло в сила. Или като е потвърдил решението на първостепенния съд, съдът не е излязъл извън предмета на спор, от което следва, че обжалваният съдебен акт е допустимо решение. Изброената практика в подкрепа на така разгледаното общо оплакване на страната е ирелевантна, с оглед липсата на изложение, съдържащо конкретно твърдение свързано с относимостта им към конкретния спор. Този извод произтича не само от това, че липсва посочване на идентични правни въпроси в сравняваните актове, но и поради това, че страната не е обосновала връзката им с повдигнатия правен спор, тъй като изброените актове са постановени по различни искове, третиращи различна фактическа обстановка, предполагаща различи правни изводи. Освен това в по-голямата си част, поради липса на данни за влизането им в сила, респективно поради това, че са определения по чл.288 ГПК, същите не могат и да формират валидно съдебна практика и също така нямат относимост към соченото основание – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г.
Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.С оглед така изяснената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, формулираният въпрос от касаторите не го установява, тъй като е фактически и общ, съдържащ неустановени твърдения, обосноваващи оплакване за неправилност, а не правен – изведен от решаващите изводи на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Общите оплаквания не могат да установят и валидно въведено допълнително основание, тъй като изброената съдебна практика съдържа произнасяне по различни искове, с различен предмет, а въпроса, поставен от касатора не е разглеждан в изброените актове. Нещо повече, страната не е поддържала противоречивото му разрешаване, нито е изложила доводи свързани със сравняването на цитираната практика конкретно, по посочен от нея извод, който да е противоречиво направен в сравняваните съдебни актове. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК изисква обосноваване именно на конкретно противоречие, а по основанието по т.2 на цитираната норма и фактически идентитет на разрешаваните правно хипотези. В тази връзка соченото по това основание решение и актовете, с които е установено влизането му в сила третира различна фактическа обстановка- при приета недопустимост на иска, с оглед липсата на заявена но разгледана претенция за неустойка, какъвто не е разглеждания случай.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито неправилно очертаното й съдържание,обосновано от касатора с възпроизвеждане основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оплакванията за неправилност на изводите на въззивния съд, нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213 от 17.07.2014 г. по т.д. № 206/2014 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: