О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 22.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 17/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. К. и И. Х. К., гр. В., срещу въззивно решение №1326 от 23.10.2009г. по гр. дело № 2189/2008г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/1997г., ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че обжалваното решение е постановено по недопустим иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, поради липса на правен интерес, тъй като липсва висящо реституционно производство пред ПК по искане на ищеца за възстановяване правото на собственост.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.06.2007г. по гр.д. № 5347/04г., поправено с решения от 21.05.2008г. и от 15.07.2008г. по същото дело на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на М. Х. К., И. Х. К., Л. И. К., В. М. Й. и В. А. Г. като наследници по закон на В. А. Д. , поч.1955г., че недвижим имот – нива с площ 1 дка, в землището на гр. Б., област Варненска , местността „К” при граници : път, Я. Ф. , П. В. и В. М. , към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственост на И. Л. М. , б.ж. на гр. В., поч.1969г., по предявения иск от И. В. И. и П. В. И. , действаща чрез настойника си И. В. И.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на И. Л. М. , поч.1969г. Ответниците са наследници по закон на В. А. Д. , поч.1955г като В. Й. е наследник по закон и на И. Л. М. , и на В. А. Д. И. М. е признат за собственик с нотариален акт № 1991/1928г. на нива с площ 0.900 дка в местността „К” при граници – : Я. Ф. , П. В. , В. М. Със заявление вх. № 1329/01.06.1992г. до ПК-Бяла Л. Б. П. в качеството си на наследник по закон на И. Л. М. , е заявила за възстановяване недвижим имот в м.”К” с приложена към заявлението скица от 1993г. на имот № 1* записан на наследниците на М. Решение на административния арган по заявлението не е постановено. Със заявление № 1316/01.06.1992г. Верка М. като наследник на В. Д. е заявила пред ПК – Бяла възстановяване на същия имот в м.”К” и е приложила към заявлението същата скица, но с поправка, че имотът се води на Д. По заявлението е постановено решение на ПК от 04.07.1994г., с което е отказано правото на възстановяване на имота, което е влязло в сила. С решение от 22.07.1994г. по същата преписка е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Д. в стари реални граници – имот № 1* въззивният съд е приел от правна страна, че искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустим, тъй като за ищците е налице висяща реституционна процедура пред ПК по отношение на процесния имот в качеството им на наследници на И. М. , а правото на собственост върху същия имот е възстановено в полза на ответниците в качеството им на наследници на В. Д. Налице е спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към минал момент и при евентуално положително решение за ищците с оглед разпоредбата на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ ОСЗ ще постанови решение в тяхна полза. По съществото на спора въззивният съд е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест, са доказали, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост на техния наследодател.
Не е налице посоченото от касатора основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият от касатора правен въпрос е обуславящ изхода на спора. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза. Това е така, защото след като е налице висяща реституционна процедура пред ОСЗ по заявление за възстановяване правото на собственост върху имота на наследниците на И. М. , каквито са ищците, то приетото от въззивния съд, че искът е допустим, е в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и с ТР №1/1997г., ОСГК. Съгласно разясненията, дадени в него, оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. Посоченото в изложението, че не е налице идентичност на заявения с процесния имот касае изводите на съда за възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните доказателства, което съгласно разясненията дадени в ТР№1/2009г. ОСГТК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на жалбите.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1326 от 23.10.2009г. по гр. дело № 2189/2008г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.