О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София 01.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 462 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. Р. С. чрез пълномощник адв.Р. Л. срещу решение № 5867 от 8.11.11г.,постановено по гр.дело № 3394/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІІ –82-93 от 15.05.10г.по гр.дело № 4755/09г.на Софийски районен съд.С него е отхвърлен иска с правно основание чл.132 ал.1 т.2 СК,предявен от същата страна против Д. С. Ш. за лишаването му от родителски права по отношение на детето В. Д. Ш..
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.132 ал.1 т.2 СК за успешното провеждане на иска.От събраните по делото доказателства е направил извод,че не е доказана трайна незаинтересованост на бащата от контактите и грижите за малолетния,доколкото майката и детето са напуснали известния му адрес,а новият им адрес е бил неизвестен за него.Съдът е отчел и обстоятелствата,свързани с доброволното,макар и частично изпълнение от страна на ответника на задължението за издръжка,като за периода май-октомври 2011г.същият превеждал такава ежемесечно.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая по поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос за предпоставките за лишаване от родителски права на основание чл.132 ал.1 т.2 СК Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010г.по гр.дело № 4468/08г.на Четвърто гражданско отделение и решение № 406 от 27.12.11г.по гр.дело № 1125/10г.на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.Прието е,че трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал.1, т.2 СК (чл. 75, ал.1, т.2 СК отм.). В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието и, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал.1, т.2 СК (отм.).В случая обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Жалбоподателката не е представила доказателства за твърдяната противоречива практика – копия от цитираните в изложението съдебни решения,което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,но и както бе посочено по-горе, по поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с решенията на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставения въпрос има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5867 от 8.11.11г., постановено по гр.дело № 3394/11г.на Софийски градски съд по жалба на Д. Х. Л. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.