О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр.София, 11.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Г. частно гражданско дело № 5483 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба на Р. – [населено място] срещу Разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 31.05.2013 г. по възз.гр. д. № 155/2013 г. на Окръжен съд Видин за сумата 3 757.20 лв. – обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, тъй като въззивното решение не е влязло в сила и съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК срещу държавно учреждение не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Жалбоподателят изтъква, че Р. е вторичен разпоредител с бюджетни средства като част от системата на НЗОК, която е държавно учреждение. Иска разпореждането за издаване на изпълнителен лист да се отмени и изпълнителният лист да се обезсили.
Ответникът по частната жалба Г. И. М. от [населено място] в писмен отговор поддържа становище, че частната жалба е неоснователна. Моли разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде срещу Р. – [населено място] изпълнителен лист за сумата 3 757.20 лева – обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на признатото за незаконно уволнение. Съдът е посочил, че въззивното решение не е влязло в сила, но са налице условията на чл. 405 ал. 2 вр. с чл. 404 т. 1 ГПК.
Частната жалба е основателна. Въззивният съд не е преценил какъв е статутът на Р., респ. дали страната е държавно учреждение и налице ли е забраната по чл. 243 ал. 2 ГПК за допускане на изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение, и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл. 519 ал. 1 ГПК.
С определението „държавно учреждение” законът – чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК – не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, поради което преценката дали Районната здравноосигурителна каса има статут на „държавно учреждение” по смисъла на чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК, трябва да се изведе от Закона за устройството на държавния бюджет. Съгласно чл. 4 ал. 2 ЗУДБ „Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи”, а съгласно § 1 т. 1 от ДР за закона „по смисъла на този закон „държавни органи” са Президентът, М. съвет и другите ведомства, областните администрации, К. съд и други бюджетни организации, определени със закон”. Законите, които уреждат устройството и бюджета на НЗОК, чието териториално поделение е Р., са Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на НЗОК, Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за устройството и дейността на Р..
Съгласно чл. 3 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е дейност по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националната агенция по приходите, а тяхното управление и разходване за здравни дейности се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения – Р.. Задължителното здравно осигуряване представлява основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Правният статут на НЗОК е определен в чл. 6 ал. 1 от ЗЗО и в Правилника за устройството и дейността й, регламентиращи качеството й на юридическо лице със седалище – София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване.
Този нормативно определен правен статут, обем и вид на предмета на дейност характеризира НЗОК като държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения – Р., са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област. Следователно, НЗОК е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението.
В Решение №2/22.02.2007г. по к.д.№12/2006г. КС на РБ е приел, че Касата е юридическо лице, създадено със специален закон. За нея няма предвидени граници за платежоспособност, правила за преобразуване, прекратяване, ликвидация и обявяване в несъстоятелност, не може да притежава акции в лечебни заведения. Тя не реализира печалба, а извършва дейност по осъществяване на здравното осигуряване и определяне на медицинската помощ в рамките на събраните суми от осигурените и отпуснатите субсидии. Очевидно тази дейност не е стопанска по смисъла на чл.19 ал.2 от Конституцията.
Разходите за здравното осигуряване /доброволно и задължително/ се набират в специални здравни фондове. В тяхното набиране със свои вноски участват осигурените лица, осигурителите и държавата.
Здравното осигуряване се изгражда на фондов принцип, което означава, че паричните средства, които то набира, са от точно определени източници. Фондовата организация на здравноосигурителните средства намира бюджетен израз в наличието на отделен бюджет на съответния фонд и приемането му с отделен закон. Законът за бюджета на НЗОК представлява финансов план за разходване на средства. Има едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за тяхното изразходване. Бюджетът на Касата, съгласно чл.29 ЗЗО е елемент от системата на осигуряването и здравната помощ.
В Решение №8/04.07.2012г. по к.д.№16/2011г. К. съд на РБ посочва, че Националната здравноосигурителна каса е единственият орган на здравното осигуряване, който има монополно положение в неговото осъществяване; както и че здравноосигурителната каса е това, което е НОИ за общественото осигуряване. Тя е осигурителният орган в ЗЗО, а НЗОК организира управлението и разпределението на средствата в рамките на бюджета за неговото осъществяване. Ежегодните бюджетни закони ЗДБ, ЗБНЗОК и ЗБНОИ се приемат въз основа на други закони – Закона за устройството на държавния бюджет, ЗЗО и КСО, които в теорията се наричат устройствени и органични бюджетни закони. В тях са определени приходите и разходите на съответните бюджети.
Средствата по бюджета на НЗОК могат да се използват само за дейностите, включени в предмета на правно регулиране на ЗЗО. Набраните средства са както от осигурителни вноски, така и от трансфери от републиканския бюджет /чл.23 ЗЗО/. Първостепенен разпоредител със средствата от бюджета е управителят на НЗОК, а второстепенен разпоредител е директорът на Р. /чл.28 ЗЗО/. Приходите във бюджета, съгласно чл. 23 ЗЗО, се набират освен от задължителните осигурителни вноски, вкл. и от посочените в закона други източници, още и от ежегодна субсидия от държавния бюджет. Определящи в случая са: специфичният предмет на дейност на касата, насочен към осъществяване на конституционно гарантираното право на здраве, здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ /чл.52 от Конституцията/; публичният характер на вземанията за осигурителни вноски /чл.162 ал.2 т.1 ДОПК/ и предвиденото ежегодно бюджетно финансиране. Обстоятелството, че НЗОК има и други източници на приходи, посочени в ЗЗО и Правилника за устройството и дейността й, не променя статута й на държавен орган, респ. на държавно учреждение.
В разглеждания случай, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение, срещу бюджетно учреждение, каквото е Р., а съгласно чл. 243 ал. 2 ГПК срещу посочените в нормата субекти не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, обжалваното разпореждане на ОС Видин е незаконосъобразно. Отделен е въпросът, че присъденото вземане е парично, а съгласно чл. 519 ал.1 ГПК то не подлежи на принудително, а само на доброволно изпълнение.
По изложените съображения, разпореждането за издаване на изпълнителен лист за парично вземане срещу жалбоподателя, въз основа на невлязло в сила въззивно решение, следва да се отмени и неправилно издаденият изпълнителен лист да се обезсили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.05.2013 г., постановено по възз.гр. д. № 155/2013 г. на Окръжен съд Видин за издаване на изпълнителен лист в полза на Г. И. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес]вх.””,ет. ап., срещу Районна здравноосигурителна каса – [населено място], представлявана от Директора В. И. В., въз основа на невлязло в сила Решение № 85/07.05.2013 г. по възз.гр. д. № 155/2013 г. на В. за сумата 3 757.20 лева, обезщетение по чл.225 ал.1 вр. с чл.344 ал.1 т.3 от КТ и отказва издаването на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.