4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
[населено място], 16.09. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на единадесети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4992 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 474 от 30.04.2014 г. по в.ч.гр.д. № 303/2014 г. на Хасковския окръжен съд, І въззивен състав, е потвърдено определение № 44 от 08.01.2014 г. на Казанлъшкия районен съд, постановено по гр.д. № 1184/2013 г., с което е върната исковата молба на основание чл. 130 ГПК, предявена от П. Й. С., понастоящем в затвора [населено място], поради недопустимост на предявените установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК.
Недоволен от въззивното определение на Х. е жалбоподателят-ищец П. Й. С., който чрез процесуалния си представител адв. В. Л. от АК-Х., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявените установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК инкорпорирано в частната жалба за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, от значение за изхода на делото, който е свързан със задължението на съда да разгледа всяка подадена от страната молба или жалба в рамките на очертания в нея спорен предмет, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител гл. експерт-юрисконсулт Ц. М., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване производството по делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че производството по предявените установителни искове е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването им и законова възможност за това, тъй като е недопустимо по реда на гражданското съдопроизводство да се обсъжда годността на писмените доказателства и законосъобразността на процесуално-следствените действия, изготвени и проведени по установения в НПК процесуален ред за нуждите на досъдебното производство. Съдът е приел, че в случая ищецът иска да установи, че в ДП № 527/2007 г. по описа на РУП-К. и по НОХД № 128/2008 г. по описа на ОС-Стара Загора са допускани доказателствени средства, събирани и изготвяни не по предвидения ред в НПК, с което били нарушени правата му в наказателния процес, който иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК се явява процесуално недопустим, тъй като предвид тази законова разпоредба, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закона, а в конкретния случай липсва законова разпоредба, по силата на която да могат да се ревизират влезли в сила съдебни актове по наказателни дела. Приел е, че е недопустимо по реда на ГПК в рамките на гражданския процес да се преценяват доказателствата и законосъобразността на извършените процесуално-следствени действия, както и дали доказателствата са събрани по установения в НПК процесуален ред за нуждите на досъдебното производство, поради което предявената претенция с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК се явява процесуално недопустима и производството по делото по делото по нея следва да бъде прекратено.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В частната касационна жалба бланкетно е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е свързан със задължението на съда да разгледа всяка подадена от страната молба или жалба в рамките на очертания в нея спорен предмет. В случая така формулиран въпросът не е обусловил изхода на делото, тъй като съдът се е произнесъл по предявената искова молба и предвид разпоредбата на чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените установителни искове, целящи недопустима ревизия на завършилото с осъдителна присъда спрямо ищеца наказателно производство. В тази връзка следва да се подчертае, че касационния съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 474 от 30.04.2014 г. по в.ч.гр.д. № 303/2014 г. на Хасковския окръжен съд, І въззивен състав, по частна касационна жалба с вх. № 5909 от 24.06.2014 г. на П. Й. С., понастоящем в С. затвор.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :