3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 17.07. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4066 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. С. С. срещу Решение № 47 от 12.06.2013 год. по гр.д.№ 106/2013 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 294 от 16.12.2009 год. по гр.д.№ 136/2009 год. на ОС-Бургас. С това решение е отхвърлен предявеният от Г. С. срещу Д. Д. Д. иск за установяване по реда на чл.422 ГПК на съществуване на задължение в размер на 50000 лв., за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи противоречие със задължителна практика на ВКС, обективиращо основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса за прилагането на чл.266 ал.3 ГПК и по-конкретно „Допустимо ли е събирането на нови доказателства (в конкретния случай свидетелски показания) при условие, че тези доказателства не съставляват такива относно новонастъпили или новоузнати обстоятелства, нито новооткрити по смисъла на чл.266 ал.2 ГПК, нито са били поискани с отговорите на исковата молба и жалбата?”. По отношение на същия въпрос се подържа и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК в случай, че съставът прецени, че противоречие със задължителната практика на ВКС по този въпрос не е налице.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Д. Д., чрез процесуалните си представители, изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на парично задължение за което ответникът Д. е издал запис на заповед в полза на физическото лице Г. С.. Ищецът се е позовал в обстоятелствената част на исковата молба на менителничния ефект само като абстрактна сделка. Ответникът е въвел доводи за недобросъвестност по смисъла на чл.465 ТЗ, поради това, че е бил въведен в заблуждение при издаването на записа на заповед, считайки че обезпечава евентуални свои задължения, породени от трудови правоотношения с [фирма], чийто фактически собственик бил С.. С отговора на исковата молба е поискал събиране на гласни доказателства относно тези обстоятелства. Първоинстанционният съд е отказал събирането на гласни доказателства относно връзката на ищеца с търговското дружество. Отхвърлил е иска, приемайки, че ищецът не е доказал наличието на заемно правоотношение, което е посочил в обясненията си по чл.176 ГПК. Състав на БАС е потвърдил решението.
Състав на ІІ т.о. на ВКС е отменил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане с указание за събиране на доказателства и произнасяне по възражението по чл.465 ТЗ. В хипотезата на чл.294 ГПК въззивният съд е събрал и гласните доказателства имащи значение за установяване връзката между Г. С. и [фирма] към периода на издаване на записа на заповед. С решението си съставът на БАС е приел за доказано възражението по чл.465 ТЗ, поради което е потвърдил крайните изводи на първоинстанционния съд.
Липсва противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради обстоятелството, че цитираната практика съдържа произнасяне по казуси, извън хипотезата на чл.294 ГПК, както е в настоящия случай. Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК поради това, че искането за събиране на доказателства (вкл.гласни) за установяване на недобросъвестност на поемателя при издаване на записа на заповед е направено още в производството пред БОС. Още повече, че след постановяване на въззивното решение е прието ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС в което подробно са разгледани правомощията на въззивния съд и правораздавателната дейност на БАС по конкретното дело не е в противоречие с разясненията на ВКС.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 47 от 12.06.2013 год. по гр.д.№ 106/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.