1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 20.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5259/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 267/ 8.04.2013 г. по гр.д.№ 169/ 20123г. на Русенски окръжен съд по иск за делба и при направено възражение за трансформация на лични средства по чл.29, ал.3 СК е постановено делбата между бившите съпрузи Н. И. К. и А. И. Д. на съсобствения им апартамент в [населено място], [улица],№ 36, 4 ет., ап.№ 8 да се извърши при дялове 26 888,43/ 78 233,20 ид.ч. за Н. И. К. и 51 344, 77/ 78 233,20 ид.ч. за А. И. Д..
Решението е обжалвано и от двете страни, като А. Д., която е ответник по първоначалното дело, поддържа становище за отхвърляне на иска за делба, тъй като жилището е изцяло нейна лична собственост, като придобито с лични средства и средства, дадени от баща й.
Н. К.- ищец по първоначалното дело, поддържа тезата, че имотът като придобит по време на брака на двамата съпрузи и с общи средства следва да се подели при равни дялове.
Като основания за допускане на касационното обжалване и двете страни сочат чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3, ГПК, а въпросите, по които искат да се допусне обжалването, са свързани с изводите на въззивния съд относно произхода на средствата, с които е закупен апартаментът.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са бивши съпрузи, като по време на брака с нотариален акт от 11.12.2009г. съпругата А. И. Д. закупила на свое име процесния апартамент за сумата 78 233, 20 лв. /равностойни на 40 000 евро/, като в нотариалния акт е записано, че част от тази сума в размер на 35 113 евро продавачът е получил от И. Д. Р.- баща на съпругата, а остатъкът от 4 887 евро ще бъдат платени от нея като равностойност на притежавани лихвоточки.
По повод направено от ответницата възражение по чл.29, ал.3 СК за трансформация на лични средства, съдът е приел, че такива от страна на съпругата са били дарените от баща й 14 898, 20 лв. и 9 558,14 лв., получени за набрани лихвоточки, или общо 24 456, 34 лв., а останалата част е съпружеска имуществена общност, като на тази база определил и дяловете на двамата съсобственици от общия имот. Личното участие на съпругата е прието за доказано от писмените доказателства за изтеглени от баща й суми от негови банкови влогове на дати, близки до датата на изповядване на сделката. Бащата на касаторката е разпитан и като свидетел, но показанията му, че останалата част от парите са били в наличност в дома му, не са кредитирани, тъй като преценени съобразно другите събрани по делото доказателства не са се потвърдили. За сумата 9558, 14 лв. е налице признание от страна на ответника, че са лични средства на касаторката.
За да се допусне касационно обжалване се изисква на първо място касаторите да посочат по кои правни въпроси, от значение за крайния изход на делото, се е произнесъл въззивният съд. Това изискване е обща предпоставка за допустимостта на касационното обжалване съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. В случая и двамата касатори са формулирали въпроси, които по естеството си са фактически, а не правни такива. Въпросите и по двете касационни жалби са свързани с изводите на въззивния съд по едни или други фактически твърдения на страните, като се поддържа, че при конкретните доказателства по делото съдът е следвало да достигне до други изводи, а не тези, които е направил и са изложени в мотивите към решението му. Поставени по този начин въпросите всъщност се свързват с оплакване за необоснованост на решението и нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата и формиране на изводите на съда по фактическите обстоятелства по делото, а това са основания за неправилност на решението, които могат да се проверяват само в случай, че жалбите се допуснат до разглеждане от касационната инстанция. При проверката за допустимост на касационното обжалване съдът се ръководи от критериите по чл.280, ал.1 ГПК, а не от тези по чл.281 ГПК. Изложенията и по двете касационни жалби не отговарят на изискването да сочат правния въпрос, разрешен от въззивния съд, поради което само на това основание жалбите не следва да се допускат до разглеждане, без да се обсъждат отделните основния по чл.280, ал.1 ГПК и представените решения от съдебната практика.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че решението не противоречи на постоянната съдебна практика, която се прилага по споровете между бивши съпрузи за наличието на пълна или частична трансформация. Няма противоречие и по въпроса, че за доказване наличието на лични средства и влагането им в придобиване на общите имущества са допустими и свидетелски показания, които се преценяват във връзка с останалите доказателства по делото, а когато свидетелите са близки роднини, каквито са най-често срещаните случаи, преценката се прави и с оглед на това качество на свидетелите и възможната им заинтересованост. Така е процедирал в случая и въззивният съд, а крайният извод за признаване на частична трансформация е формиран в резултат на цялостна преценка на конкретните доказателствата по делото, което съответства, а не противоречи на установената съдебна практика, вкл. и на представената по делото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.№ 5777/ 17.05.2013 г. на А. И. Д. и по касационна жалба вх.№ 7574/28.06.2015 г. на Н. И. К. на решение № 267/ 8.04.2013 г. по гр.д.№ 169/ 2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: