2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София 25.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №575/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. З.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. Д., срещу определение от 27.07.2010 г. по ч. гр.дело №7103/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено определение от 13.05.2010 по гр. дело №34751/2009 г. на С. районен съд за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в набедяване на ищеца в извършване на престъпление. Същевременно срещу ответника се води наказателно производство за същото престъпление. По тази причина описаният в исковата молба деликт е престъпно обстоятелство, от установяването на което зависи решаването на гражданскоправния спор.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това дали наличието на висящо досъдебно производство срещу една от страните по повод твърдението за извършен деликт, обезщетяването на вредите от който е предмет на спора по гражданското дело, обуславя наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране производството по делото. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като с решение №1035 от 21.06.1956 г. по гр. дело №3775/1956 г. на ВС, І г.о., определение №158а от 23.09.1966 г. на ВС по гр. дело №1835/1966, ІІ г.о. и определение №44 от 26.01.2010 на ВКС по ч. гр. дело№15/2010 г., постановено по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК е прието, че само при разкриване в хода на гражданското производство престъпно обстоятелство може да се спре производството по делото на това основание. От друга страна обжалваното определение е съобразено с ППВС№17 от 18.11.1963 год., според което гражданските съдилища неправилно разглеждат случаи на отговорност за вреди от непозволено увреждане, които сочат на извършено престъпление. В такива случаи следва делото да бъде спряно от гражданския съд.
Ответникът по частната жалба П. Ц. Д.,[населено място], оспорва жалбата.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Посоченият по-горе правен въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата. Това е така, защото самият жалбоподател твърди, че обжалваното определение е съобразено със задължителната съдебна практика – ППВС№17 от 18.11.1963 год. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС наличието на противоречива практика по правен въпрос не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на ППВС, тълкувателно решение на ОСГК на ВКС или решение по реда на чл.291 ГПК. Когато обжалваният въззивен акт е постановен в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.07.2010 г. по ч. гр.дело №7103/2010 г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.