О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
С. 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2008 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № ІV-116 от 9.01.2018г. по в.гр.д. № 1769 по описа за 2017г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 141 от 21.09.2017г. по гр.д. № 323/2017г. на РС Поморие и вместо това е постановено друго с което е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, като е отменена заповед № 50 от 28.02.2017г.на управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с Б. С. Букова на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ като незаконосъобразно, както и иска с правно основание чл.344 ал.1 т.4 КТ, като е постановено да се извърши поправка в трудовата й книжка, като се заличи основанието по чл.330 ал.2 т.6 КТ. Потвърдено е решението на РС Поморие в частта, досежно отказа за вписване в трудовата книжка, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.327 ал.1 т.2 КТ и са присъдени следващите се разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли работникът или служителят да даде обяснения, по реда на чл.193 КТ, през времето, в което ползва отпуск по болест и може ли отказът му да даде обяснения да му се вмени във вина, с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 172 от 20.07.2015г. по гр.д.№ 6117/2014г. на ІІІ г.о., № 106 от 25.04.2013г. по гр.д. № 698/2012г. на ІV г.о.
2. Към кой момент следва да се преценява наложено ли е дисциплинарно наказание? Счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 35 от 7.05.2012г. по гр.д.№ 1877/2010г. на ІV г.о., № 256 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 1036/2011г. на ІV г.о., № 175 от 24.06.2013г. по гр.д.№ 1259/2012г. на ІV г.о.
3. Допустим ли е иск за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на определено основание при упражнени от страните насрещни волеизявления на конкуриращи се основания? Какво е съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ? Позовава се на постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения № 150 от 19.03.2014г. по ч.гр.д.№ 808/2014г. на І г.о.
4. Поставя, във връзка с ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и въпрос, касаещ присъждането на разноски при липса на представени доказателства относно реалното им извършване.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 33674 от 8.05.2018г., в който посочената договорена сума е отразена като заплатена в брой.
Ищцата е заемала длъжност „Управител на хотел”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6,във връзка с чл.190 ал.1 т.2 КТ поради неявяване на работа в течение на три последователни дни – 23.01.2017г., 24.01.2017г. и 25.01.2017г. Заповедта е издадена на 28.02.2017г., надлежно е връчена, като прекратяването е считано от 1.03.2018г.
По делото не е имало, че на 31.012017г., по времето когато е била в отпуск по болест /от 26.01.2017г. до 28.02.2017г. е била в отпуск по болест/, ищцата – лично – е получила изпратеното до нея от работодателя искане за даване на обяснения по чл.193 КТ. Със същото е поканена да даде обяснения за неявяването си на работа на датите от 23.01. до 25.01.2017г., във връзка със започнато дисциплинарно производство за налагане на евентуално наказание.
На 10.02.2017г., тя е изпратила до работодателя отговор, че е претърпяла операция и иска да й бъде предоставена възможност в по-късен срок да предостави обяснения.
На 14.02.2017г./след като е била уведомена, че работодателят е предприел действия във връзка с евентуална дисциплинарна процедура срещу нея/, тя е изпратила до работодателя уведомление по чл.327 ал.1 т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие от служителя поради забавено изплащане на трудовото й възнаграждение./ Не е спорно и че междувременно, на 5.02.2017г. и на 7.02.2017г., тя – лично – е получила от работодателя две други искания за предоставяне на обяснения поради констатирани липси на поверени й материални ценности в размер на 7 472.90лв. и на сумата от 1 349лв., приходи от игра за сезон 2016г./
Междувременно тя е представила и молба за ползване на платен отпуск за времето от 23.01. до 25.01.2017г., във връзка с която работодателят не е издавал заповед за разрешаване на ползването му.
При тези факти, въззивния съд е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, поради неспазване на процедурата по чл.193 КТ. Приел е, че – с оглед конкретните данни по делото, а именно: ищцата е била в отпуск по болест след претърпяна онкологична операция, след като е получила поканата, е поискала от работодателя да й предостави възможност в по-късен момент да даде обяснения, поемайки ангажимент в най-кратък срок да изпълни задължението си, поради което не може да й се вмени във вина недаването на обяснения. Съдът е отменил заповедта за уволнение като незаконосъобразна, на основание чл.193 ал.2 КТ. Относно възражението на ищцата, че трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, който са следните: Трудовият договор не е прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, тъй като заявлението на ищцата е подадено с цел да осуети приключването на инициираните от работодателя две дисциплинарни производства, за които тя вече е била уведомена и в този смисъл, ако се уважи възражението й, ще е налице злоупотреба с права. Съдът е уважил иска по чл.344 ал.4 КТ, приемайки, че следва да се извърши поправка в трудовата книжка със заличаване на основанието по чл.330 ал.2 т.6 КТ.
Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия и третия от поставените от касатора въпроси, относно приложението на разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ и съотношението между исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.4 КТ, които освен, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, още и са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, т.е. е налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По първият въпрос, в решения по гр.д.№ 1299/2013г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 698/2012г. на ІV г.о., постановени по въпрос относно задължението на работник или служител да даде обяснения по чл.193 КТ по време, в което ползва отпуск по болест е прието следното: За да изпълни задължението си по чл.193 КТ, работодателят следва да покани работника или служителя да даде обяснения, като посочи за кое поведение същите се искат. Работникът или служителят има право /не е длъжен/ да даде обяснения и работодателят следва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да направи това. Няма пречка искането до работника или служителя да е отправено по време когато той ползва отпуск по болест. В този случай, преценката дали работодателя е изпълнил задължението си да предостави на работника или служителя реална възможност да даде обяснение и дали недаването на обяснения може да се вмени във вина на последния, е конкретна и зависи от установените по делото факти.
По третия въпрос в решение № 193/2014г. по гр.д.№ 5948/2013г. на ІV г.о. и в определение по чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 808/2014г. на І г.о. е прието, че искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 КТ. С иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ той разполага когато не е оспорено прекратяването на трудовото правоотношение по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.4 КТ, когато е предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, тъй като след уважаване на последният работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно.
С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-116 от 9.01.2018г. по в.гр.д. № 1769 по описа за 2017г. на Окръжен съд Бургас.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.