О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 22.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 40/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Федерацията на н. с. на миньорите-КНСБ” срещу въззивно решение от 21.04.2008г. по гр.д. № 2329/2004г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по два правни въпроса, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият е свързан с конституирането на държавата в качеството и на необходим другар в процеса и е решен в противоречие с т.17 на ТР№1/2000г., ОСГК. Вторият касае материалноправната легитимация на ищеца, за която въззивният съд е приел необосновано, че не е налице. Той е извършил неправилна преценка на доказателствата,а някои от тях не е обсъдил. Кога има провъзгласяване на правоприемник и кога и как се доказва съществуването на синдикалните организации във времето, оставайки юридическо лице. За правоприемството на синдикатите , които са придобили имоти, се сочат решения на ВКС.
Ответниците по касация не са изразили становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 10.11.2003г. по гр.д. №9997/2001г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от “Федерацията на н. с. на миньорите-КНСБ” срещу ответниците – физически лица за предаване владението на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ул.”В”, партерния етаж, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, вестибюл, клозет, антре, слугинска стая, с площ от 174 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищецът “Федерацията на н. с. на миньорите-КНСБ” не е доказал, че е правоприемник на Профсъюз на рудничарите в България, който е бил собственик на процесния имот и чието последно наименование , съгласно представените доказателства, е Профсъюз на работниците от тежката промишленост. Посочването единствено в Устава на ФНСМ-КНСБ, че федерацията е правоприемник на Профсъюза на рудничарите от 1945г. не установява правоприемството. Не е установено наличие на преобразуване на Профсъюза на работниците от тежката промишленост във ФНСМ-КНСБ. За да достигне до този извод въззивният съд е обсъдил приетите по делото нотариален акт № 52/1950г. за придобиване на имота от Профсъюза на рудничарите в България, протокол от Третия конгрес на профсъюза на рудничарите от 1962г. за преименуване то му в Профсъюз на миньорите и металурзите в България, протокол от 1972г. на новоучредения Профсъюз на миньорите, металурзите и енергетиците, протокол от 1987г. за учредяване на Ф. на профсъюзните организации от енергийно-суровинния комплекс, отчетно-изборна конференция от 1990г. на Федерацията на профсъюзните организации на мините, металургията и енергетиката и протокол от 1992г.за прекратяване дейността на Федералния съвет на ФНС на миньорите, металурзите и енергетиците. При това прекратяване активите и пасивите се поемат от досегашните членове на федерацията- ФНСМ, СФ”М”, НСФЕ, СГ и НСРУ. Ищцовата синдикална организация е учредена 1992г. и е ЮЛ съгласно чл.49 КТ и чл.136 ЗЛС.
С влезли в сила определения производството по делото е прекратено по отношение на Областния управител на област София и Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва ад е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос относно материалноправната легитимация на ищеца, за която въззивният съд приел необосновано, че не е налице и извършената неправилна преценка на доказателствата, касае обосноваността на съдебния акт, поради което и не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Формулираният от касатора въпрос кога има провъзгласяване на правоприемник и кога и как се доказва съществуването на синдикалните организации във времето, оставайки юридическо лице, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото материалноправното правоприемство се установява в процеса с допустимите доказателства и въпрос на изпълнение на доказателствената тежест в процеса по реда на чл.127 ГПК /отм./ е установяване на твърдяното правоприемство. Приложените решения на ВКС са неотносими за хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като разглеждат казуси, свързани с наличието на правоприемство при други синдикални организации. Самият касатор в изложението си не е обосновал по кои точно релевантни за настоящия спор въпроси е налице дадено с тях разрешение, а е посочил, че се отнасят до правоприемството на синдикатите, които са придобили имоти и подлежат на реституция.
Въпросът за конституирането на държавата в качеството и на необходим другар в процеса, няма самостоятелно значение за изхода на спора с оглед решаващия извод на въззивния съд, че ищецът не е доказал да е правоприемник на придобилата през 1950г. имота синдикална организация, поради което е безпредметно обсъждането на доказателствата, дали е налице твърдяната от него реституция по ЗВСОНИ. Обстоятелството, че държавата е актувала имота за държавен и го е отдала под наем на ответниците не и придава качеството на необходим другар по смисъла на чл.172, ал.2 ГПК /отм./ по спорното материално правоотношение, поради това, че решението ще има задължителна сила и за нея. Ето защо не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2008г. по гр.д. № 2329/2004г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: