О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5263 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. Т., Н. С. Н. и М. С. И., чрез пълномощника им адв. Ю, против решението от 04.08.2008г., постановено по гр.д. №802/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решението от 12.01.2006г. по гр.д. №595/2002г. на Благоевградски районен съд и е прекратено производството по исковете, предявени от Д. А. Т. и Л. А. И. против „М”О. , А. Д. , Г. Я. в качеството им на упълномощени представители на Общото събрание на п. на заличеното КЗС Благоевград, за обявяване нищожност на проведения на 24.03.1999г. търг за продажба на сграда и оранжерия и на договора за продажба на тези сгради, вписан на 31.03.1999г., както и за отмяна на н.а. №101/1999г.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „М”О. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по исковете, предявени от Д. А. Т. и Л. А. И. против „М”О. , А. Д. , Г. Я. в качеството им на упълномощени представители на Общото събрание на п. на заличеното КЗС Благоевград, за обявяване нищожност на проведения на 24.03.1999г. търг за продажба на сграда и оранжерия и на договора за продажба на тези сгради, вписан на 31.03.1999г., както и за отмяна на н.а. №101/1999г.
Въззивният съд е приел, въз основа на проведения косвен съдебен контрол за наличие на материалноправните предпоставки за реституция по реда на ЗСПЗЗ, че имотът не подлежи на реституция, поради което те не могат да претендират за нарушени права като правоимащи по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ и нямат правен интерес от установяването на нищожността на проведения търг и сключения въз основа на него договор за продажба.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 01.04.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС по въпроса за допустимостта въззивния съд при новото разглеждане на делото да се произнася по допустимостта на иска, след като в отменителното касационно решение е прието, че искът е допустим. Релевираният въпрос не е относим към разглеждания случай. В отменителното касационно решение е прието, че е гражданскоправен и подлежи на разглеждане от гражданския съд спорът за действителността на търговете за имущество на организациите по §12, които са извършени в нарушение на определените за провеждането им условия и ред, както и сключените въз основа на тях сделки, които с §29, ал.9 ПЗР на ЗСПЗЗ се обявяват за нищожни. В същото решение е указано, че преди разглеждане на исковете за нищожност на търга и договора, по пътя на косвения съдебен контрол съдът трябва да прецени дали имотът правилно е възстановен на ищците, за да могат да претендират за нарушени права като правоимащи по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ. Именно в изпълнение на дадените указания възизивният съд е провел косвен съдебен контрол на реституционното решение и с оглед на неговия изход се е произнесъл по въпроса за правния интерес на ищците от установяването на нищожността, като абсолютна процесуална предпоставка на иска.
Въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол за материална законосъобразност на реституцията касаторите считат, че е от значение за точното прилагане назакона и развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. По въпроса има установена практика на ВКС, изразена и в отменителното касационно решение по делото.
Релевираният от касаторите въпрос за допустимостта на решението, постановено с участието на законните наследници на починала в хода на делото страна, в чийто диспозитив това не е намерило отражение. При несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението порокът на решението е отстраним, а доводите на касатора са неотносими към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.08.2008г., постановено по гр.д. №802/2008г. на Благоевградски окръжен съд, по касационна жалба на Д. А. Т., Н. С. Н. и М. С. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: