О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 19.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 05.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 602 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”Н” О. гр. С., чрез адвокат С с вх.18757 от 16.04.2009 год. на СГС против решение №289 от 25.03.2009 год. по в гр.д. №540/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение №134 от 28.11.2007 год. по гр.д. №8698/2007 год. на Софийския районен съд-73 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против “М” О. гр. С. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за връщане на сумата 5 400 лв., получена от ответника на отпаднало основание. Касаторът-ищец е подържал, че 3000 лв. от нея е превел по банков път, останалата част е предал на ръка, като ответникът не е изпълнил задължението си да достави в срок уговорения автомобил, поради което с нотариална покана, връчена на 27.03.2007 год., касаторът-ищец е поискал връщане на сумата. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че е отпаднало основанието за търсената парична престация, но ищецът не е доказал факта на получаване на сумите от ответника: данъчната фактура за сумата 2 400 лв. не е платежен документ, а удостоверява само възникнало облагаемо данъчно събитие- чл.94, ал.1, ЗДДС, представената електронна разпечатка на платежното нареждане представлява неподписан документ и не се ползва с формална доказателствена сил и не удостоверява заверяване на сметката на продавача по смисъла на чл.305 ТЗ.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон- чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД/ погрешно е посочен чл.51 ЗЗД/. Подържа, че неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че не е доказано плащането от страна на касатора. Данъчната фактура е подписана от двете страни, като е посочена сумата и начина на плащане- по банков път П. нареждане за същата сума е извършено по банков път и е подписано с електронен подпис. Представеният касов ордер за останалата сума не е оспорен от противната страна.
Като основание за допускането му до касационно обжалване подържа, че “съдът се е произнесъл в противоречие с трайно установената практика на ВКС поповод осъществения състав на чл.51, ал.1 предл.трето ЗЗД/ вероятно има пред вид чл.55/. Налице е необходимост от правилно и непротиворечиво разрешаване на спора между страните. Съдебната практика е категорична по отношение доказателствената стойност на електронния документ”. В подкрепа на довода си е представил решение №591 от 03.11.2008 год. по т.д. №335/2008 год. на ВКС, І Т. О. Т. формулираните основания за селектиране на касационната жалба не могат да се квалифицират като такива с правно основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Позоваването на необходимостта от правилно и непротиворечиво разрешаване на спора в бланковото изложение към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускането й до касационно обжалване, не представляват нито посочване на основното основание за нейното селектиран, нито на допълнителните основания за това.
Твърденията му за доказателствената сила на електронния документ могат да се квалифицират като такива за неправилност на обжалваното решение, които не представляват основания за допускане до касационно обжалване.
Непосочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно основание за недопускането й до касационен контрол. Само точно и мотивираното изложеният на правния въпрос от значение за изхода на делото, може да се прояви в изчерпателно изложените от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. В случая касаторът и не е подкрепил доводите си за постановяване на обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС. Представеното решение №591 от 03.11.2008 год. по т.д. №335/2008 год. на ВКС, І Т. О. е отменително, поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо. В мотивите му е застъпено становище за необходимостта при произнасяне по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД от обсъждане от въззивния съд на представените писмени доказателства за плащане на претендирата за връщане сумата, но в него няма никакви данни, че това е сума, пратена по електронен път.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №289 от 25.03.2009 год. по в гр.д. №540/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение №134 от 28.11.2007 год. по гр.д. №8698/2007 год. на Софийския районен съд-73 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: