ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 661
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 707/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” А. – гр. Б. срещу Решение № 240 от 24.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 1992/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е обявено за нищожно Решение № 1* от 17.VІІ.2008 г. по гр.д. № 104/ 2008 г. на Врачански окръжен съд и делото е върнато да ново разглеждане, с оплакване за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е направил погрешна преценка на авторството на обжалваното решение, чийто автор очевидно е съдия Б. С. , който го е подписал, а не погрешно посочената В. И. , която по никакъв начин не е участвала в разглеждането и решаването на делото, и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че същественият процесуалноправен въпрос: незаконен ли е съдебният състав при разминаване между посочения в решението автор и лицето, подписало акта – е от значение за точното прилагане на закона – чл. 187 ал. 1 ГПК (отм.), като преценката на валидността на първоинстанционното решение има непосредствено отношение към правилността на въззивното решение, който въпрос може да се реши само като се отмени въззивното решение, което е неправилно и необосновано, и се съберат подходящи доказателства за авторството на първоинстанционното решение.
Ответниците по касационната жалба ”Б” А. – гр. В. и “А” О. – в ликвидация – гр. К. не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е обявено за нищожно първоинстанционно решение, с което са отхвърлени молби за обявяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност, и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Разрешеният от съда процесуалноправен въпрос: нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдията, разгледал делото, в което решение като автор е посочено друго лице, е обуславящ за делото, тъй като от решаването му зависи правилността на въззивното решение.
Въззивният съд, за да обяви за нищожно обжалваното решение, е приел, че първоинстанционното производство е проведено от съдия Б. С. , а решението е постановено от съдия В. И. , поради което е нищожно, поради нарушение на процесуалните правила, уреждащи условията за валидност на решението. Направен е извод, че в нарушение на чл. 187 ал. 1 ГПК (отм.) решението е постановено от съдия, който не е взел участие в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, поради което е постановено от незаконен състав и е нищожно.
Така разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за нищожността на първоинстанционното решение, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, изразена и в Решение №1252/9.V.1957 г. по гр.д. №3212/1957 г. на ВС, Решение № 416/9.ІІІ.1999 г. на ВКС по гр.д. № 2195/1998 г. на ВКС, Решение № 1304/5. ХІ.2008 г. по гр.д. №5482/2007 г. на ВКС, Решение № 1474/ 22. ХІІ.2008 г. по гр.д. №4514/2007 г. на ВКС и др. Тази практика е в смисъл, че нищожно е решение, изходящо от лице, което не е овластено да издава съдебни актове или не е имало право да правораздава в съответния съдебен състав (младши съдия във въззивен съд, член на съдебния състав, вече е назначен за районен съдия) или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда и не е нищожно решение, подписано от съдия, чието име погрешно е посочено в решението, като меродавно за определяне кой е постановил решението, е кой е подписал акта, и при безспорно установяване, че решението е подписано от съдиите, разгледали делото, се касае за допусната техническа грешка при показване на имената им.
Поради изложеното искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да се уважи на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Тъй като е създадена съдебна практика по повдигнатия релевантен за делото процесуалноправен въпрос, не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Нормата на чл. 187 ал. 1 ГПК (отм.), сега аналогична норма чл. 235 ал.1 ГПК, не е неясна или непълна, по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. След внасяне от жалбоподателите на следващата се държавна такса, делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 240 от 24.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 1992/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 125 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: