3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 662
София, 11. 06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на eдинадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1312/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. чрез адв. Ю.Д. срещу решение от 03.12.2014 г. по в. гр.д. №594/2014 на Кюстендилския окръжен съд .
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Изразява становище, че касаторът не е формулирал правен въпрос, който е основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Същевременно жалбоподателят е изложил оплаквания , които касаят правилността на решението и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че работодателят е извършил реално съкращаване на щата като със заповед № 0-01/13.01.2014 г. на управителя на дружеството, е утвърдено ново щатно разписание в сила от 13.01.2014 г. Тази заповед е издадена въз основа на протоколно решение за премахване на единствената щатна бройка „бригадир кроялна”, крояч –текстил” взето на извънредно заседание на Общото събрание на [фирма].Приел е за неоснователно възражението на ищеца , че съкращението е извършено формално, доколкото трудовите функции на длъжността заемана от него са запазени. В тази връзка се сочи, че съкращаване в щата е налице и когато част от трудовите функции на премахната длъжност са запазени в новосъздадена длъжност , но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения. В конкретния случай е прието, че по делото не е установено , че трудовите функции на ищеца като „бригадир кроялна, крояч – текстил” са се запазили като са изпълнявани от друго лице на длъжност „крояч- текстил”. Прието е за неоснователно и възражението , че при извършеното съкращаване в щата , работодателят е имал задължението да бъде извършен подбор.В тази насока въззивният съд е изложил съображения , че съкратената длъжност на „ бригадир – кроялна , крояч – текстил” е била единствена , доколкото е включвала ръководни и организаторски функции, което я отличава от длъжността „крояч – текстил”. Отхвърлено е и възражението , че новото щатно разписание е подписано от лице, което към датата на подписването му, не е имал качеството на управител на дружеството.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение казусът е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР №3/2011 г., което не е приложено правилно , като не са разгледани важни въпроси, свързани с трудовите спорове и подбора по чл. 329,ал.1 КТ. Съдът, според касатора,се е произнесъл и по друг материалноправен въпрос , който е от значение за законността на уволнението,а именно „за трансформацията на длъжности както и това трансформиране дали е довело до незаконността на уволнението като на работа в цеха са останали негови колеги със сходни длъжности , които са продължили да изпълняват неговите задължения и трудовите му функции, залегнали в длъжностната му характеристика.” Същевременно се сочи , че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС , -чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, в противоречие с практиката на съдилищата – чл. 280,ал.1,т.2 ГПК и по материалноправни въпроси , който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното: В изложението липсва ясно формулиран въпрос.Същевременно изведения такъв е предпоставен от твърдения, които не са приети за установени като факти от съда и съответно не обуславят неговите правните изводи. Така, във въпроса се съдържа твърдение, че „на работа в цеха са останали колеги на ищеца със сходни длъжности, които са продължили да изпълняват неговите задължения и трудови функции”.Точно обратното, в решението въззивният съд е приел, че длъжностите не са сходни, доколкото ищецът е имал организационни и управленски функции, които в последствие не са били прехвърлени за упражняване от останалите на работа кроячи.
Липсата на ясно формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне, доколкото същият съставлява основната предпоставка , за допустимост на касационното обжалване / т.1, ТР№1/19.02.2010 г. ОСГТК /.Същевременно касаторът не е обосновал и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2,ГПК;Бланкетно се е позовал на противоречие със задължителна практика на ВКС и по-конкретно на ТР №3/2011 год. без да сочи по отношение на какво се изразява това противоречие. Общо е позоваването и на допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.Останалата част от изложението съдържа касационни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, поради което същото не следва да се допуска .
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2014 г. по в. гр.д. №594/2014 на Кюстендилския окръжен съд .
ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място] , да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: